Москва пак иска гаранция срещу заем за АЕЦ "Белене", този път от НЕК

Москва пак иска гаранция срещу заем за АЕЦ "Белене", този път от НЕК

Руският енергиен министър Сергей Шматко (на преден план) заяви, че "нямало основание да се смята, че има охлаждане на отношенията".
Руският енергиен министър Сергей Шматко (на преден план) заяви, че "нямало основание да се смята, че има охлаждане на отношенията".
За участието на България в "Южен поток" решаващо ще е предпроектното проучване, а в това за петролопровода "Бургас - Александруполис" - екооценката. Това заяви икономическият министър Трайчо Трайков след проведената в края на миналата седмица българо-руска икономическа комисия.
Тя завърши с подписване на протокол от заседанието и меморандум за сътрудничество в областта на метрологията. Руската страна отново се опита да използва оръжейните лицензи като форма на натиск. След като миналата година София и Москва подписаха споразумение, че се отказват от миналите си претенции и ще оставят оттук нататък фирмите да се договарят, в четвъртък и петък руската страна върна проблема обратно в изходна фаза. Кремъл отново поиска България да плати за използваните досега лицензи. Българската позиция е, че въпросът с тях е приключен с подписването на споразумението.
"България е заинтересувана от реализация на големите енергийни проекти, които целят повишаване на енергийния потенциал и укрепване на позицията на  транзитен енергиен център в Югоизточна Европа", коментира министър Трайчо Трайков. Руският енергиен министър Сергей Шматко заяви, че "няма основание да се смята, че има охлаждане на отношенията".
На срещата в София руската страна промени офертата си за АЕЦ "Белене" и поиска корпоративни вместо държавни гаранции, за да предостави заем за изграждането на атомната централа. Такива гаранции могат да предоставят инвеститорите в проекта, които за момента се свеждат само до държавната НЕК. Шматко уточни, че не става дума за ново предложение, а за "нов подход по проекта".
Преди повече от година руската страна предложи да отпусне държавно гарантиран кредит от 3.8 млрд. евро, на колкото се оценяваше официално строежа на централата в Белене. Заемът първоначално беше отказан от кабинета Станишев. В четвъртък руските медии обявиха, че Москва е готова да вземе 100% дял от централата, като финансира изцяло и българското участие. Министър Трайчо Трайков заяви, че акционерното участие не е водещият интерес за руската страна в случая с АЕЦ "Белене" и че правилното структуриране на проекта може да стане на един или два етапа. Той отказа конкретика за формулата за реализация на проекта и намирането на инвеститори, но каза, че това трябва да стане на приемлива цена.
"България се интересува от АЕЦ "Белене", защото ще създаде работни места и икономическо развитие на местните фирми. Нашият интерес е да се реализира един проект, който ще ни осигури участие на европейския пазар и сме готови да поемем риска", коментира Шматко.
На срещата в София България принципно подкрепи увеличаването на капацитета на газопровода "Южен поток" от 31 на 63 млрд. куб.м годишно. Проектната компания между Българския енергиен холдинг и "Газпром" ще бъде създадена, ако предпроектното проучване е положително. "България ще започне разговори с европейските партньори за превръщането на проекта в европейски", каза министър Трайков. Ден по-късно "Газпром" предупреди, че има и резервен вариант, ако София се бави. "Ако с България нещата не потръгнат, "Газпром" има и други варианти. Румъния е заинтересувана да участва в проекта "Южен поток", заяви зам.-шефът на компанията Александър Медведев, цитиран от Ройтерс.
Моска се дърпа за посредниците на газ
България и Русия ще започнат преговори за подписване на нови договори за доставки на газ в следващите три месеца, съобщи министър Трайчо Трайков. Това е записано в протокола от заседанието въпреки предварителната информация, че въпросът няма да се обсъжда. Преди парламентарните избори "Булгаргаз" изпрати до "Газпром" предложението си за нов договор без посредници и гараницrи за доставките, но повече от половин година руската страна не е отговорила. Премахването беше поискано след газовата криза в началото на годината. "Уважаваме желанието на българската страна. Трябва да се проучи внимателно положението с доставчика, който не е просто посредник, а развива и газопреносната мрежа", каза руският енергиен министър Сергей Шматко, като визира "Овергаз инк", в която 50% дял притежава "Газпром". "Естествено "Газпром" ще вземе предвид българската позиция и може да се измисли нова формула за съвместно сътрудничество", добави  той.