Приемам мерките за нормално отпимизиране на наличностите. Липсата на пари в хазната кара правителството да извършва такъв бюджетен инженеринг. Залогът е висок – България да приключи с най-добър фискален резултат за 2009 в целия ЕС (дефицит само 0.75% от БВП). От тази гледна точка одобрявам мерките за допълнително "изцеждане" на държавните мастодонти с натрупана неразпределена печалба.

Примерът с "Булгартабак", че ще внесе допълнителни 34.8 млн. лв. директно във фиска. В общата оптимизация правителството "мобилизира" и нетърговските държавни дружества (горски стопанства, РВД и др.). По този начин общия размер на инжекцията ще достигне над 150 млн. лв. Не допускам наличието на касов баланс, който държавата мести от едно перо в друго да застраши финансовата стабилност на държавните компании. Като цяло ефектът за бюджета е малък, но в условията на криза не може да се определи праг на полезност, защото всеки лев е ценен.

Другата нетрадиционна мярка, която се забелязва, е изместването на тайминга на плащанията след 31 декември. Така например от 720 млн. лв. евросубсидии, 380 млн. се разсрочват за януари 2010. В случая отлагането е временна мярка, но пък донякъде "връзва" дефицита на НОИ (850 млн. лв.) и просрочените държавни задължения към частния сектор (50 млн. лв.). Конкретно за последните, голяма част от тях ще се върнат в хазната под формата на данък.

Дружествата, които се очаква да направят допълнителна вноска към бюджета, са под контрола на държавата. След като принципалът е взел подобно решение, очевидно той не очаква те да изпаднат във финансово затруднение. Също така самите дружества вероятно биха могли да разчитат на държавна подкрепа в бъдеще, която естествено не противоречи на практиката на ЕС. Действията на правителството не са по-различни от тези на една корпорация, която управлява своя кеш и насочва пари от тези, които най-малко се нуждаят към тези, които изпитват по-остра нужда. Това напълно съвпада с принципите на корпоративното управление. Примерът с дивидентите на БТК след приватизацията по нищо не се различава от този тук.

На въпроса дали държавните компании трябва да изплащат допълнителен дивидент не може да се отговори еднозначно. В случай, че изплащането му застрашава финансовото състояние на дружеството, от една страна, а от друга, ефектът за бюджета е малък, то тогава такова решение не би било обосновано. В случай че даденото дружество разполага със значителен паричен ресурс, който не се управлява ефективно, то тогава изплащането на допълнителен дивидент би било едно добро решение. Затова изплащането на допълнителен дивидент трябва да се гледа конкретно за всяко едно предприятие и за всяка отделна година, като се взимат предвид предстоящите инвестиции, необходимостта му от оборотен капитал и наличните парични средства.