DLA Piper: Водещи инвеститори имат интерес за публично-частни партньорства в България
Водещи инвеститори с интерес към публично-частни партньорства (ПЧП) гледат към България. Държавата обаче трябва да се стреми да установи климат на прозрачност и предвидимост. Така обобщи възможностите за развитие на ПЧП в страната управляващият партньор за страната на международната правна организация DLA Piper Анна- Ризова Клег при представянето на Европейския доклад за публично-частно партньорство за 2009 г.
Предстоящото доизграждане на автомагистрала "Тракия" е следващият проект, който ще тества капацитета на българския публичен сектор да се кооперира с частните инвеститори. Над 50 компании от цяла Европа купиха тръжни документи за участие в процедурата по избор на изпълнител на отсечката Стара Загора - Нова Загора, а търгът за избор трябва да се проведе през януари.
"Прави впечатление, че държавата логично се опитва да прехвърли целия риск върху другата странa (бел. ред. - инвеститора), тъй като към настоящия момент тя може би няма капацитета и времето да поема нужния риск", коментира Ризова-Клег параметрите, заложени в документацията. По думите й по тази причина е важно дали държавата ще даде възможност на частния сектор да получи буфер за този риск, така че той да бъде по някакъв начин покрит.
"Защото нито един инвеститор няма да тръгне да инвестира, ако той поема целия риск и това води автоматично до загуба. Това е основният въпрос, на който трябва да си отговори публичният сектор, защото дори инвеститорът да поеме риска, това ще струва определена сума", каза още тя.
Според доклада, изготвен и представен съвместно от DLA Piper и Европейския експертен център за публично-частните партньорства, най-атрактивните сектори за ПЧП в страната ни са строителството на пътища, образованието и здравеопазването. Все още обаче единственият сектор, в който има подобни проекти, е инфраструктурата, като за добър пример се посочва концесията на морските летища във Варна и Бургас.
Важно предизвикателство, върху което все още трябва да се работи, е възможността за смяна на частния партньор по време на проекта. В България има нужда да се работи и върху законодателната рамка за осъществяването на подобни партньорства, тъй като обществените поръчки са времево ограничение, а концесиите не мотивират състезателен диалог между заинтересуваните страни, поясни още Ризова-Клег.