Министерският съвет вчера разреши купувачът на Параходство "Български морски флот" (БМФ) - "Кей Джи маритайм шипинг", да разсрочи част от инвестициите си в дружеството. Отсрочката ще важи само за вложението, което дружеството е трябвало да направи до края на 2009 г. Сумата е 53.6 млн. лв., а "Кей Джи маритайм шипинг" е вложила едва 300 хил. лв. Останалата сума от 53.3 млн. лв. ще се разпредели пропорционално за следващи периоди след четвъртата година според постигнатото споразумение. Потърсен за коментар, изпълнителният директор на БМФ Христо Донев отказа, с мотив, че е на заседание до късно вечерта.

Параходството е с нов собственик от август миналата година, когато германско-българското дружество "Кей Джи маритайм шипинг" купи 70% от компанията срещу 440 млн. лв. В новия собственик 30-процентен дял имат братята Кирил и Георги Домусчиеви чрез дружеството си "Адванс пропъртис", останалите 70% са собственост на германската "Кей Джи маритайм партнърс", в която мажоритарният пакет се държи от "Мартрейд шипинг и транспорт". Сделката по продажбата на флота подлежи на контрол до 2018 г. според регистъра на Агенцията за следприватизационен контрол (АСК).

Досега компанията има начислена неустойка, защото не е представила навреме одитиран междинен финансов отчет за първите осем месеца на 2008 г. От контролното ведомство уверяват, че освен инвестиции компанията ще бъде следена за всичките си останали задължения, за които в случай на неизпълнение ще плаща неустойки. Досега дружеството има да плати около 700 хил. лв. под формата на неустойки.

Част от приватизационните задължения на купувача при сключване на сделката бяха в дружеството да бъдат вложени общо 779.8 млн. лв. за период от 10 години, както и да не съкращава плавателния си състав. През 2010 г. "Кей Джи маритайм шипинг" трябва да вложи около 67 млн. лв. Според приватизационния договор дружеството трябва да намалява състава с постепенно, като през 2009 г. средносписъчният брой на плавателния персонал трябва да е 2851 души. През март БМФ съкрати 719 от моряците си и броят им остана 2100, съобщи тогава изпълнителния директор Христо Донев.

Искането за разсрочване е мотивирано с негативното влияние на икономическата криза, ограниченото кредитиране и намаленото световно производство на стомана, което е основният товародател за водния транспорт, обясняват от Министерския съвет. Разсрочването на задълженията по приватизационните договори стана възможно в началото на тази година, когато бяха приети поправки в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Според тях нелоялните длъжници на държавата можеха да разсрочват присъдените си дългове към държавата с разрешение на Агенцията за следприватизационен контрол, а купувачите без присъдени неустойки можеха да разсрочат бъдещите си задължения с разрешение на правителството.

Практиката да се разсрочват приватизационните задължения не е нова и преди въвеждането на закона за приватизацията и следприватизационния контрол е била често практикувана, показват данни на АСК. Според изчисления на ведомството заради това министерството на икономиката е понесло загуби от над 1 млрд. лв. Въведената процедура по разсрочване на задълженията е временна мярка за неутрализиране на негативните ефекти от кризата.