Ако 2008 г. донесе срив и рецесия на българския фондов пазар, то 2009 г. ще бъде запомнена с това, че кризата на борсата отстъпи място на депресията. Няма как да бъдат обяснени по друг начин драстичният спад на оборотите, стагнацията на индексите, останали почти на същите си нива от края на миналата година, и липсата на какъвто и да било инвеститорски интерес към покупки на ценни книжа на борсата в София през изминалите 12 месеца.

За цяла година вложенията в най-представителните акции - тези на включените в SOFIX и "Дневник 20" компании, добавиха между 16 и 19% - нищожни стойности на фона на срива от предходната година, когато се обезцениха с 80%, и очакванията за тяхно солидно възстановяване през тази. Депресията личеше от още един показател - ако през 2008 г. поне се сключваха сделки и имаше оборот покрай разпродажбите, то през тази такъв почти нямаше, което изправи бизнеса на редица посредници на ръба, а някои дори отпаднаха от пазара.

Сред прекратилите дейност бяха четири посредника, един взаимен фонд, а едно ново управляващо дружество не можа да внесе необходимия капитал, за да вземе лиценз, и отпадна от играта, без изобщо да е "играло". Проектозавръщането на пазара на чуждите инвеститори и местните инвестиционни фондове не се състоя и до самия край на търговията през декември търговията на БФБ се поддържаше от малки спекулативни играчи.

За 12-те месеца на 2009 г. SOFIX успя да стигне и най-ниското си ниво за последните 6 години - под 260 пункта в края на февруари, когато пазарът достигна дъното на срива, започнал още в началото на 2008 г. Драматичният спад на пазара личи, ако тази стойност се сравни с нивото от есента на 2007 г., когато индексът стигна над 1900 пункта - близо 8 пъти. Среднодневният стойностен обем на търговията с акции пък често беше от порядъка на 1 млн. лв. - неприлично нисък оборот, който не приляга на никой пазар, било то и българския.

Шестгодишното дъно на борсата беше разтълкувано от някои анализатори като признак на задаващи се верижни фалити сред българските предприятия - нещо, което не отговаряше на реалността, колкото и нещата да отиваха на зле. Така от март, не без помощта и на ръста на международните пазари, започна възстановяване на БФБ, което с известен период на стагнация - юни-юли, продължи чак до средата на септември.

За един кратък период от време през първата половина на август борсата дори се превърна в най-печелившата борса в света, след като за 10 дни скочи с 28%. В основата на еуфорията бяха положителните сигнали за излизане от кризата на световната икономика и силното представяне на външните пазари. Като фактори за този възход обаче експертите сочеха единствено изоставането на българските индекси от темповете на прираст на другите европейски показатели, които по-рано през годината бяха понатрупали вече солиден ръст.

За жалост на мнозина след средата на септември насам акциите отново тръгнаха надолу - бавно, но уверено. В средата на декември проблемите с публичните финанси на Гърция, където бюджетният дефицит стигна трудно поносимите и за най-големите икономики 12.5% от БВП, донесе повсеместен спад на акциите в региона. На БФБ SOFIX направи осем сесии поред на загуба, с което се върна на най-ниското си ниво за последните три месеца.

Ходът на събитията показа, че кризата на българската борса се движи като буквата U. За да не бъде тя като L, БФБ определено има нужда от катализатор, който да я съживи и да върне интереса към покупко-продажби на книжата, които се търгуват на нея. Пазарът чака завръщането на чуждите инвеститори, но те така и не идват. Местните инвеститори пък така са се свили, че дори и тези с пари не се престрашават или не намират причина да купуват книжата на сега представените компании.

В тази обстановка погледите на бизнеса отново са насочени към държавата, на която ще се разчита през 2010 г. да бъде катализатор за ръст на пазара чрез пускането на стратегически за икономиката ни държавни предприятия от калибъра на енергийния холдинг (БЕХ) и филиалите му НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и други. В тази посока са изказванията на повечето експерти на пазара. "В момента сме в затворен кръг - големите ни инвеститори като пенсионни фондове са запълнили лимитите си за вложения в български акции и не намират достатъчно книжа, в които да инвестират, а за големите чужди инвеститори емисиите тук са прекалено малки", посочи на един от последните форуми за капиталовия пазар Камен Колчев, председател на съвета на директорите на "Елана финансов холдинг".

Според него именно излизането на БЕХ или на другите големи енергийни компании ще бъде катализатор за решаването на проблема. Борсовите експерти вярват, че излизането на енергийния холдинг ще бъде атрактивно за големи инвеститори, които освен от него могат да купят акции и от други публични дружества, а пазарът на публични предлагания също ще се отпуши. Подобен импулс пазарът получи по време на правителството на Симеон Сакскобургготски преди шест години с пускането на дела от БТК на борсата. С интерес ще се следят и намеренията на правителството да продаде дела си от 44% в капитала на борсовия оператор, каквито намерения обяви финансовият министър Симеон Дянков.