В средата на 2003 г. основната лихва в САЩ е свалена до невижданото дотогава ниво от 1%. Зад това действие стои шефът на Федералния резерв на САЩ Алан Грийнспан. Целта му е една - да извади икономиката на САЩ от рецесията, в която е изпаднала след спукването на дотком балона.

Лихвата се задържа на това равнище в продължение на година, преди Фед да започне да я повишава, но политиката на централната банка остава силно либерална. Резултатите - ниските лихви стимулираха кредитирането, цените на жилищата в САЩ се изстреляха нагоре, давайки отражение и върху пазарите на деривати, а фондовите борси удариха исторически рекорди. Според критиците на Грийнспан именно това е отключило ипотечната криза от 2007 г., която се превърна в световна финансова и икономическа криза.

Въпреки всички обвинения срещу него Грийнспан остава един от най-известните, признати и харизматични управители на Федералния резерв, но и най-противоречивият. Той ръководи монетарната институция в продължение на 20 години и един от шефовете на Фед с най-продължителен престой на лидерското място. Именно по негово време действията на монетарните институции и изказванията на техните шефове стават значителен фактор, влияещ върху финансовите пазари.

През изминалото десетилетие Кенет Лей се превърна в символ на корпоративната алчност и безскрупулния мениджмънт. Той беше изпълнителен директор на енергийния концерн "Енрон", който промени завинаги корпоративната история на Америка с фалита си през 2001 г. Заедно с други шефове на "Енрон" Лей беше обвинен за измами, укриване на информация и подвеждане на инвеститорите и служителите на компанията.

До последно той твърдеше, че банкрутът на "Енрон" е една добре обмислена конспирация, за която ръководството на концерна няма никаква вина. Въпреки всичко Лей така и не успя да обясни защо точно преди фалита на "Енрон" той и други шефове на компанията разпродават масово книжа на компанията, а в същото време подканват работници и акционери да продължават да ги купуват. Лей не дочака присъдата си, която според много съдии щеше да е поне 30 години. Той умря в средата на 2006 г. от инфаркт.

Името на Джон Полсън нашумя през 2007 г.и 2008 г., когато ипотечната криза и фалитът на "Леман брадърс" пометоха финансовите пазари по цял свят. Докато хедж фондове и инвестиционни банки трупаха огромни загуби, управляваните от Полсън фондове реализираха стотици проценти доходност. Полсън е един от малкото, които още от средата на десетилетието започват да гледат резервирано на поскъпващите имоти в САЩ и постепенно изграждат пазарна стратегия да играят срещу тях.

Този ход започва да се изплаща през 2007 г. Резултатите са красноречиви - управлявани от Полсън фондове окупират челните позиции в класациите на хедж фондовете с най-голяма доходност. Способността на Полсън да прави милиарди в условията на пазарен хаос е толкова впечатляваща, че банкерите на Уолстрийт шеговито наричаха Хенри Полсън (бившият финансов министър на САЩ) "другия Полсън".

На наследника на Грийнспан - Бен Бернанке, се падна трудната задача да прекара американската икономика през най-тежката рецесия от Голямата депресия насам. Сваляне на основната лихва до 0%, инжектиране на стотици милиарди в банките и финансовия сектор под формата на кредити, амбиции за още повече правомощия на централната банка - това са само част от мерките, които Бернанке предприе заради кризата.

Агресивната монетарна политика на сегашния управител на Фед предизвика противоречиви реакции и опасения, че се повтарят събитията от управлението на Алан Грийнспан, което може да доведе до нови шокове в близко бъдеще. Бернанке се оказа един от малкото защитници на американските банки в момент, когато всички са настроени срещу рисковите им инвестиции и алчността им. Той вече спечели подкрепата на президента Барак Обама за нов мандат като управител на Федералния резерв. Някои американски медии посочват, че Бернанке е наложил нов стил на управление на централната банка, включващ откритост и прозрачност, който е липсвал на всички управители на Фед преди него.

Настоящият управител на Европейската централна банка Жан-Клод Трише със сигурност ще помни дълго последните 2 години. Управляваната от него институция трябваше да се справи с първата рецесия в историята на еврозоната. За целта Трише избра сравнително консервативна парична политика - дълго време той отказваше да действа агресивно и да сваля лихвите във валутния съюз твърде ниско.

С тази тактика Трише си спечели немалко критики - той беше обвиняван, че ЕЦБ действа прекалено мудно и косвено помага за задълбочаване на рецесията в еврозоната. В момента монетарната политика на Фед и Банк ъф Ингланд е доста по-експанзивна от тази на ЕЦБ. Икономисти обаче посочват и другата страна на медала - по-умерената политика ще ограничи последващите ефекти като инфлацията, които обикновено се появяват при агресивна парична политика.

В края на 2008 г. финансистът и бивш шеф на борсата NASDAQ - Бърнард Мадоф, шокира света с класическа финансова измама, чиято стойност все още не е ясна. Оказа се, че в продължение на години Мадоф е събирал пари от свои клиенти на принципа на финансовата пирамида - набиране на средства от нови и нови инвеститори, с които се изплаща доходност на първите, вкарали средства и оказали се на върха на пирамидата.

Изчисленията показват, че по този начин са били завъртени поне 65 млрд. долара, като не се знае какъв е точният размер на загубите. Много експерти единодушно обявиха схемата за най-голямата финансова измама в историята. Бяха ужилени малки и институционални инвеститора от цял свят, включително големи европейски банки, кинотворци и дори Нобелов лауреат. Мащабите на пирамидата изумиха регулаторите в САЩ и по света и повдигнаха въпроса за безконтролното поведение на някои финансови институции. Скандалът около Мадоф продължава да е една от актуалните теми и в момента, а самият финансист получи 150 години затвор въпреки напредналата си възраст от 71 години.

Рубини е известен като един хората, предсказали сегашната икономическа криза. През 2006 г., когато цените на жилищата в САЩ стигат рекорд, Рубини предупреждава Международния валутен фонд за срив на имотния пазар, бум на лошите ипотеки, изтриване на трилиони долари от пазарите на деривати, петролен шок, свито потребление, рецесия. Всички тези прогнози по един или друг начин се сбъдват, с което Рубини парира дотогавашните си скептици.

Освен това икономистът е известен и като един от големите песимисти за развитието на американската икономика. Той често критикува паричната и фискалната политика на САЩ и негативното влияние, което биха могли да имат върху световната икономика. Според Рубини проблемът на САЩ не е, че пазарът на рискови ипотеки е в криза, а че цялата финансова система е рискова. Заради черногледството си Рубини си спечели прякора д-р Смърт.

Ксиаочуан е управител на китайската централна банка от 2002 г. Той е считан за един от основните поддръжници на либерализацията на местните финансови пазари и отварянето на китайската икономика към света. От началото на неговото управление Китай започва редица реформи, свързани с китайската финансова система. Ксиаочуан е известен с предпочитанията си към опита от чужбина - институцията му започва да се отваря за чужди специалисти, които имат повече познания за капиталистическите пазари.

Тази година Ксиаочуан изведе на преден план нуждата от промяна на международната финансова система. Той предложи това да стане чрез нова резервна валута - Специалните права на тираж, които сега са разчетната единица на Международния валутен фонд. Ксиаочуан защитава и тезата, че световният икономически ред трябва да се промени, тъй като страни като Китай или Бразилия имат все по-голямо влияние в него.

През 2006 г. бангладешецът Мухамад Юнус и управляваната от него банка

Grameen получиха Нобелова награда за мир. Причината - развитата и реализирана от него идея как да се кредитират хората с ниски доходи, на които банките никога не биха отпуснали стандартен заем. Нито идеята е нова, нито Юнус се занимава с този вид кредитиране отскоро, но именно през последното десетилетие проектът, започнал в Бангладеш, се разраства на международно ниво.

По време на финансовата криза микрокредитирането придобива дори по-голямо значение. Тогава търговските банки ограничават масово отпускането на заеми, което удря основно малкия и средния бизнес и води до вълна от фалити. На фона на този страх от кредитиране Юнус продължава да се придържа към идеята за финансиране на бедните предприемачи и поддържа тезата, че носи печалба за всички.

Стиглиц е Нобелов лауреат, бивш икономист на Световната банка и един от основните теоретици за последното десетилетие. Той е известен с критичното си отношение към политиката на големи международни организации като Световната банка и Международния валутен фонд. Според Стиглиц корените на икономическата криза могат да се търсят още във финансовата криза в Азия от края на 90-те години. Неговите изследвания са свързани с проблемите на глобализацията. Икономистът е скептик към повечето мерки, които САЩ предприеха срещу кризата. Той оспорва и ролята на МВФ като организация, която омекотява ефектите от рецесията. Подобно на Нуриел Рубини, огромно влияние върху икономическите възгледи на Стиглиц оказва кейнсианството.

За Европа Калисто Танци е това, което е Кенет Лай за САЩ. Танци е основател и шеф на италианския производител на храни "Пармалат", който фалира през 2003 г. след проточили се с години скандали. Днес случилото се с "Пармалат" се счита за най-големия корпоративен банкрут в Европа. Веднага след фалита Танци е обвинен в пране на пари, укриване и фалшифициране на информация. Танци признава, че е източил над половин милиард евро от собствената си компания. Финансовият крах на "Пармалат" хвърля в шок италианците, които дотогава възприемат Танци като символ на успеха.