В момента стойността на основни борсови индекси като Dow Jones и FTSE 100 са на (и дори под) равнищата си от края на миналото десетилетие. Това означава, че за 10 години най-големите капиталови пазари на планетата като цяло не са успели да реализират доходност. Основните причини за тези "пропилени години" са две кризи, които започнаха в САЩ, но метастазите им се разнесоха по целия свят - дотком балона и икономическата криза.

Началото на десетилетието съвпадна с края на дотком ерата (dotcom - нарицателно за IT бизнеса, който между 1995 и 2000 г. се радва на бурно развитие в САЩ и света). За кратък период на пазара се появиха много нови технологични и интернет компании без никакво минало, чиито акции и облигации се изкупиха светкавично от инвеститорите дори и ако финансовите отчети не показваха особено добри данни. Балонът, който се наду, се спука в началото на 2000 г. и акциите на повечето компании, много от които листнати на NASDAQ, се сринаха, а не малка част от фирмите фалираха.

Оттогава остана и определението на NASDAQ като технологичната борса, макар в момента едва половината от компаниите на нея да са в ИТ сектора. Едноименният индекс на тази борса достигна 5048 пункта през март 2000 г. - ниво, което и досега остава рекордно високо. До 2003 г. индексът NASDAQ Composite се срина с 80%. За сравнение - към 28 декември 2009 г. е 2029 точки.

По време на дотком кризата започнаха масови фалити на технологични компании - не само малки дружества, но и гигантски корпорации като "Уърлдком", която по това време е вторият по големина телеком в САЩ. Въпреки че много компании устояха на дотком кризата (например "Гугъл" и "Яху", които тогава все още са сравнително малки дружества), спукването на балона промени коренно IT индустрията.

Някои анализатори виждат директна връзка между дотком ерата и икономическата криза. Те посочват, че след рухването на борсата инвеститорите търсят друго място за парите си и го откриват в имотния пазар. Затова започват да се появяват все повече финансови инструменти, базирани на ипотеки, а в същото време цените на жилищата растат и създават предпоставка за надуването на нов балон.

През 2001 г. енергийният гигант "Енрон" обяви фалит, съпътстван от огромен корпоративен скандал. Шефовете на "Енрон" бяха обвинени в счетоводни измами и укриване на информация не без помощта на одиторските им компании. Започна вълна от съдебни дела. Рухването на "Енрон" - най-големият корпоративен банкрут в историята на Америка по това време, се оказа знаково събитие. То повдигна въпроса за нуждата от регулация, защото се превърна в емблематичен пример за човешката алчност и безотговорното корпоративно управление.

Шокът бе толкова голям, че ускори спада на американската борса и даде отражение на финансовите пазари по цял свят. Случаят с "Енрон" се оказа и началото на поредица от големи корпоративни фалити и скандали, които през следващите години разтърсиха пазарите. Заради злоупотреби шефът на "Тайко интернешънъл" Денис Козловски беше осъден на 25 години затвор. Кoлегата му Бърнард Ебърс от "Уърлдком" също е зад решетките заради измами, довели до фалита на компанията. В Европа съдбата на "Енрон" последва италианската "Пармалат". Последният колосален фалит беше на инвестиционната банка "Леман брадърс", който до голяма степен отключи и световната икономическа криза.

В средата на 2003 г. лихвите в цял свят паднаха, а в САЩ достигнаха невиждания 1%. Това доведе до нов бум на кредитирането и – според повечето експерти – до надуването на балони на имотните пазари в САЩ и Европа. Все повече обаче погледът се отместваше на изток, към развиващите се пазари. Китай все по-ясно се оформяше като новата икономическа суперсила. Бившите социалистически страни от Източна Европа също излязоха на преден план.

Страни като България започнаха да привличат значителен инвестиционен интерес заради политическата и фискалната си стабилизация. В някои страни като балтийските брутният продукт започна да расте с двуцифрени стойности, а в икономиката се наливаха солидни капитали от чужбина (заради постиженията от този период регионът си спечели званието балтийските тигри).

Една по една бившите комунистически страни се интегрираха към Европейския съюз, а Словения и Словакия направиха още по-решителна крачка и влязоха в еврозоната. Всичко това доведе до бум на инвестициите във всички сектори на икономиките от Източна Европа – промишленост, туризъм, търговия и т.н. Капиталовите пазари на тези страни също дръпнаха мощно напред.

В средата на 2006 г. цените на жилищата в САЩ достигнаха пик, а година по-късно вече бе ясно, че на ипотечния пазар има криза. Тя се дължеше на т.нар. рискови ипотеки, отпускани на хора без доказани или с ниски доходи. Отделно върху тези ипотеки бяха издавани и сложни финансови инструменти с една основна цел - печалба. Банките обаче не можеха да покрият загубите си от необслужените кредити, а цените на ипотечните деривати се сриваха, завличайки със себе си доходността на хедж фондове и инвестиционни банки.

Започнаха проблеми с ликвидността и фалити сред компаниите, предлагащи жилищни заеми. Появиха се първите замразени фондове – на инвестиционната банка "Беър Стърнс" (която успя да се спаси от фалит, продавайки се за минимална сума на конкурента "Джей Пи Морган"). Банките в Европа и Азия също декларираха подобни проблеми, с което ипотечната криза окончателно зарази целия свят. Кредитните пазари замръзнаха – заради липсата на доверие помежду си банките престанаха да си отпускат кредити, това изстреля лихвите нагоре и кредитирането на реалния бизнес блокира.

Това обаче не притесни спекулантите. Те продължаваха да наливат милиарди в акции и стоки с надеждата, че пазарите ще продължат да растат. Световният фондов пазар достигна своя връх към края на 2007 г., а борсовите стоки поскъпнаха рекордно през първата половина на 2008 г. Докато централните банки инжектират рекордни суми в банковата система, никой не се наема да прогнозира какво предстои за финансовите пазари и реалния сектор.

Повратното събитие се оказа фалитът на "Леман брадърс". Банкрутът парализира пазарите и доведе до ефект на доминото – една след друга големи финансови групи обявиха неплатежоспособност и се наложи да бъдат спасявани от правителството. Крахът на "Леман брадърс" (в пъти по-голям от този на "Енрон") отключи параноичен страх, че нито една компания и нито един сектор не са защитени. Така кризата бързо се прехвърли в реалната икономика - ръст на безработицата, спад на потреблението, замразяване на инвестиционни проекти, свиване на брутния продукт.

Световната икономика навлезе в най-тежката си рецесия за последните 80 години. В САЩ само през тази година фалираха около 150 банки, а Dow Jones се срина с 50% спрямо пиковата си стойност от 2007 г. Правителствата започнаха да наливат трилиони в реалната икономика, за да я спасят от депресия. В резултат държавните дългове по цял свят се увеличават с бързи темпове. Ето защо вече има мнения, че всъщност кризите на десетилетието са три - дотком, икономическа и дългова, която започва сега.

Рецесията постави под въпрос англосаксонския икономически модел, промени се схващането за пазарната икономика. Традиционните теории за свободния и рационален пазар отстъпиха на нови течения като поведенческата икономика, които насочват вниманието към човешката алчност като фактор за избухването на кризи. Започнаха да се променят и възгледите за разпределението на икономическата сила по света.

Тази година алиансът Г-20 официално измести Г-7 като основния икономически международен съвет в света. Новото сдружение включва страните от БРИК - Бразилия, Китай, Индия, Русия, както и други развиващи се пазари, давайки им право на глас в определянето на международната икономическа политика.