Барак Обама спечели президентските избори в САЩ с лозунга "Промяна, в която можем да повярваме". Когато говорим за финансовата криза обаче, той само "пренареди шезлонгите на палубата на потъващия "Титаник". Това пише Нобеловият лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц в новата си книга -  "Свободно падане" (Freefall), цитирана от агенция "Блумбърг".

От съвременните икономисти Стиглиц е човекът, който най-много се доближава до автора на кейнсианската теория - Джон Мейнард Кейнс, коментира агенцията. Това може да се каже не само за теоретичните му възгледи, но и за убедителното критикуване на политиците. В "Свободно падане" той обяснява как неуместните теории и политики предизвикаха най-голямото икономическо забавяне от Великата депресия насам.

Въпреки че Стиглиц отделя голяма част от книгата си да обясни какво се обърка и защо, той набляга по скоро на бъдещето отколкото на миналото. Посланието му е следното: Отдава ни се изключително рядката възможност да създадем една по-ефективна и стабилна икономика, като преразгледаме баланса между пазарите и правителството. С досегашните си действия Обама прахосва тази възможност, твърди Стиглиц.

"Президентът е прекалено консервативен. Той не предложи алтернативна посока за развитие на капитализма", пише Нобеловият лауреат.

Обама пое голям риск, избирайки да задържи икономическия курс, начертан от Джордж Буш, продължава Стиглиц. Той запази две водещи фигури от администрацията на предшественика си - председателят на Федералния резерв Бен Бернанке и финансовият министър Тимъти Гайтнър. Той привлече Лорънс Самърс - финансовият министър на Бил Клинтън - който настояваше деривативите да останат нерегулирани.

Нобеловият лауреат определя "Свободно падане" като книга, в която се сблъскват идеи. Той има предвид конфликта между хората, които твърдят, че пазарите се саморегулират, и тези, според които липсата на регулации носи тежки последици.

В своята книга Стиглиц разглежда проблемите, свързани с увеличаващата се безработица и кризата в имотния сектор. Засегнат е въпросът за финансовите компании, които използваха политическото си влияние, за да си осигурят трилиони долари правителствени помощи, и съотношението - дълг към брутен вътрешен продукт, който достигна почти 60% през 2009 г. и продължава да се увеличава.

Предложенията на Стиглиц за нормализиране на ситуацията са познати на всички, които следят публикациите му. Трябва да сме готови за втора вълна от правителствени стимули, когато действието на сегашните изтече, пише Стиглиц. Според него допълнителни стимулационни мерки може да потрябват още през 2011 г.