Доларът ще остане стабилен през следващите 10 години и дори може да се очаква малка дефлация в САЩ (спад на потребителските цени, което означава поскъпване на местната валута). Това казва пред консултантската агенция "Маккинзи" управляващият партньор в Jerome Levy Forecasting Center Дейвид Ливай. Агенцията сблъсква  мненията на Ливай и консултанта Ал Ербар, за да разгледа един от важните за валутните спекуланти въпроси - каква посока ще избере американския долар през следващото десетилетие.

Според Ливай безработицата, а не агресивната парична и фискална политика ще определят движението на долара до 2020 г. "Докато безработицата е висока, заплатите ще растат много бавно или изобщо няма да растат, а най-вероятно ще намаляват", казва Ливай. По-ниските заплати предполагат малко потребление, което в нормална икономическа среда обикновено означава ниска инфлация и стабилна местна валута. В момента броят на безработните в САЩ е 10% от работната сила, което е невиждано високо за последните 26 години равнище на безработицата.

Според анализатори тя ще продължи да расте до 2011 г. Ливай посочва, че за да се появи трайно инфлация, безработицата в САЩ трябва да падне до 6%. Според него дори и при най-оптимистичния възможен сценарий това няма да стане по-рано от 2014 г. "Намираме се в период на депресия. Вероятно това няма да е нова Голяма депресия, но благодарение на правителствените интервенции в икономиката и финансовата система това ще бъде продължителна депресия. Възстановяването ще е свързано с малки инвестиции, малки печалби, финансови проблеми и неубедително укрепване на икономиката.

Всички тези фактори говорят за стабилни цени или малка дефлация, но не и за растяща инфлация", смята Ливай. Според него при такава икономическа обстановка ефектите от паричната и фискалната политика на САЩ трудно ще се усетят. Правителството на страната задели трилиони долари, за да подкрепи банковия сектор и реалната икономика. Заради увеличените държавни разходи бюджетният дефицит на САЩ скочи до 1.4 трлн. долара към края на фискалната година, като немалко икономисти очакват сумата да стигне безпрецедентните 2 трлн. долара. Централната банка също наля огромни суми в банковия сектор под формата на кредити, а освен това реши да изсипе стотици милиарди долари нови пари чрез изкупуване на дългови инструменти.

Експертите предупреждават, че обратният ефект от всички тези мерки ще е висока инфлация. Ливай обаче не приема тези аргументи. "Големят бюджетен дефицит не може да доведе до инфлация, освен ако икономиката не прегрее, което предвид високата безработица и крехкото възстановяване е малко вероятно. Други се страхуват от хлабавата парична политика. Но да наводниш финансовата система с пари не означава непременно инфлация, защото трябва и увеличено потребление. В момента банките държат тази ликвидност в себе си. Ще са нужни години, за да може тази ликвидност да доведе до голямо потребление и инфлация", казва Ливай.

Според Ал Ербар, който, освен че е инвестиционен консултант, има и 20-годишен опит в икономическата журналистика в издания като "Форчън" и "Уолстрийт джърнъл", анализаторите сериозно пренебрегват опасностите от предстоящата инфлация в САЩ. Ербар посочва, че това се дължи на погрешно схващане на икономическите теории. "Според кейнсианците цените не могат просто да скочат, ако икономиката се движи под потенциала си. Фед и Уолстрийт обаче явно са забравили какво означава стагфлация.

Това ни се случи през 70-те и може да се случи пак", коментира Ербар. Другият проблем според него е, че САЩ надценяват способността на Федералния резерв да изтегли ненужната ликвидност от пазарите. "Дали наистина Фед ще има куража и политическата подкрепа да изтегли пари от крехката икономика само за да се предпази от несъществуваща още инфлация? Изглежда, че Бен Бернанке точно това иска да направи. Но централната банка направи същото и през 70-те. Както видяхме, то не проработи", казва Ербар.

Миналата година Федералният резерв започна да изкупува държавен дълг за 300 млрд. долара, но с останалите операции на открития пазар стойността на новите пари в икономиката скочи над 1.5 трлн. долара. Тази практика се наложи и сред другите големи икономики като Великобритания, а в еврозоната операциите се правят с корпоративен дълг. Освен това Фед свали основната си лихва съвсем близо до 0% - нещо, което от големите икономики по света е практика само на Япония.

Нулевите лихви и стотиците милиарди напечатани долари донесоха много критики на шефа на институцията Бен Бернанке, който с действията си популяризира позабравения израз "да хвърляш пари от хеликоптер". В момента инфлацията в САЩ е малко над нулата, като според експерти това се дължи основно на силното поскъпване на петрола, но не отразява ръст в търсенето на пазара.

През последните няколко години статутът на долара като световна резервна валута се разклати. Статистиката показва, че делът на зелените пари във валутните резерви по света постепенно намалява за сметка на други валути като еврото. Заради икономическата криза страни като Китай поискаха да се помисли и за други резервни валути, които да служат за международни разплащания.

Като един от най-големите собственици на американски държавни облигации в света Китай изрази тревога и заради поевтиняването на американската валута. В момента едно евро се разменя за около 1.45 долара на валутните пазари. Малко след представянето на единната европейска валута един долар беше по-скъп от едно евро. Това означава, че за изминалите 10 години доларът е поевтинял с почти 38% спрямо еврото.

На последните международни икономически форуми като Г-7 валутната политика на Китай беше една от основните теми. Страната се стреми да поддържа евтина валута, защото това помага на местните износители. За Китай износът е един от основните двигатели за икономиката, въпреки че и вътрешният пазар се разшири значително през последните години. Но за останалите износители евтиният юан е проблем - например за германските износители, за които скъпото евро така или иначе изяжда приходите от чужбина, а освен това има и сериозна конкуренция в лицето на китайските стоки.

Според Ген Ксиао, един от експертите на Brookings Institution, зазусът с евтиния юан поне засега ще остане без решение. "Китайците не са забравили какво се случи с йената в края на 80-те. Поскъпването й беше съпроводено с надуването на огромен балон, а спукването му доведе до 20-годишен период на дефлация", коментира пред "Маккинзи" Ксиао. Той дава още един пример с Япония - следвоенните години, когато икономиката на капитулиралата островна държава успява да се изправи бързо на крака и отчита сериозен икономически ръст.

Тогава Япония разчита на фиксиран валутен курс и голям износ. Сходна е ситуацията в момента в Китай. Ето защо според Ксиао Китай няма скоро да се лиши от предимството на евтината валута, но страната трябва да помисли за алтернативно решение. Според него то вероятно се крие в регулацията финансовите пазари в Китай, които набират скорост и дори в момента там има балони според експерти.

Балансирани финансови пазари и повече потребление от страна на китайците биха могли да осигурят възможност за плавно поскъпване на юана, и по-точно - стабилен обменен курс на долара спрямо китайската валута, тъй като Китай все повече се очертава като основен търговски партньор на САЩ. Ксиао прогнозира, че до 2030 г. юанът ще си спечели репутацията на резервна валута, каквато сега имат йената, еврото и паундът.