- Надали можем да гледаме IT пазара извън контекста на кризата, която се разрази през 2009 г. Почти всички сегменти регистрираха някакво свиване или поне доста по-малък растеж. Специално за България IT секторът изживя една трудна година на спад на общите продажби и всичко това до голяма степен бе свързано със свитите бюджети на компаниите за информационни технологии. Там, където те имаха някакво решение, подмяната или подновяването беше отложено за следващи периоди.

А и потребителите разполагаха с по-малко средства. Особеното за България е, че през последните няколко години голям клиент се явяваше държавата и появата на бюджетен дефицит и последващото ограничаване на разходите за IT допълнително утежни пазара. Като тенденция за 2010 г. в глобален мащаб ще има известно оживление, но не като в годините, предхождащи кризата. За България някакво оживление може да има през второто полугодие, но така или иначе излизането от рецесията ще забави този процес.

- В глобален мащаб добре се представи сегментът на смартфоните с увеличаващи се продажби - 180 млн., което е повече от броя продадени преносими компютри за 2009 г., а останалите сегменти определено стагнираха. Това е свързано и с рецесията, и с намаляването на разходите за реклами, и с намалените бюджети.

- Таблетите не са нещо ново като идея – те бяха лансирани още преди няколко години, но първоначално бяха ориентирани малко повече към бизнес сегмента. В този смисъл те не успяха да стигнат до някакво съществено развитие благодарение и на недобрата си свързаност към безжична и клетъчна мрежа, недостатъчно развития софтуер и интерфейс. Но през 2010 г. се очаква оживление. Идеята е тези продукти да заемат нишата между смартфоните и персоналните компютри – а само допреди няколко години анализаторите считаха, че това не е перспективна ниша. Очаква се таблетите да достигнат поне $1 млрд. продажби и да заемат неголям, но определен пазарен сегмент.

Специално развитието на таблетите може би ще следва два модела, неминуемо свързани с потребителите, а не само с бизнеса. Единият модел е производството на таблети, които са разработени като такива, а другият е еволюирането на устройства с определени функции в таблети с по-разширени функции. Постоянно увеличаващия се брой на обществено достъпни WiFi спотове е една от предпоставките за развитието на този сегмент.

- На мен не са ми известни такива изследвания, което не означава, че не са правени. Таблетите имат определено място на пазара, защото се доближават по функционалност до персоналните компютри, а по цени до смартфоните. Очаква се цените да варират между 400 и 800 долара, което предполага, че тази ниша ще бъде оползотворена през 2010 г. Но засега нямам конкретни данни за България или за по-малки икономики.

- 3D телевизията е нещо, за което се говори с еуфория, но хората трябва да са и реалисти. Тази година се очаква да стартират първите 3D канали в Европа и в САЩ. Пречка за по-широкото навлизане на пазара все още е липсата на единен стандарт. Идеята за триизмерно възприятие е позната още от XIX век. Има една стара технология – очила със стъкла в различни цветове: червен и син, които създават впечатление за триизмерност, но, разбира се, потребителите надали могат да очакват същото качество като в триизмерните киносалони. Съществуват и други технологии – например с поларизирани очила, но все още нито един от тези стандарти не се е утвърдил на пазара.

Втората пречка за масовото навлизане на 3D е липсата на съдържание. Все още това е скъпа продукция. Може би през 2010 г. ще видим някои спортни състезания и филми, но едва ли ще има достатъчно съдържание. Личното ми мнение е, че тази година ще е само прохождаща за 3D телевизията.

- В традиционния си вариант VoIP решенията се използват основно от бизнеса. Мобилният VoIP обаче е нещото, където пазарът се очаква да се раздвижи. С най-новите смартфони и с все повече развитата мрежа за достъп чрез VoIP се очаква, че това, което преди се считаше за възможно решение само за нискотарифни разговори, ще бъде заменено с друг модел на ползване. Това ще включва нов тип услуги – например бродкастинг (broadcasting) на гласова поща или мобилно търсене, услуги като глас към текст (voice-to-text) и т.н. Очаква се тази година да бъдат продадени 200 млн. устройства, които имат вградена WiFi връзка.

- Ползата от такова съчетание е възможността за достигане на по-голям брой клиенти по по-ефективен начин. Напълно възможно е по време на дадено предаване рекламата да може да достигне до самия доставчик, който от своя страна веднага да направи поръчка, преди рекламата да е свършила. В този смисъл ползата за рекламодателите - освен броя потребители – е и възможността да се разработват конкретни ценови схеми въз основа на пряката връзка между потребление и резултати. Това е нещо, което в рекламния сектор се очаква да е един от основните аргументи – т.нар. ефективност на разходите за реклама. Може пряко да се измери конкретният ефект от рекламата към конкретния потребител, а не на базата на пийпълметрията или други косвени средства.

- И в глобален аспект, и в контекста на България няма консенсус по отношение на този модел. Някои анализатори твърдят, че щом веднъж си свикнал на безплатно съдържание, няма как да се върнеш към платен модел. По всяка вероятност двата модела ще живеят съвместно, като платеното съдържание ще се съсредоточи върху специализирана информация. Това не означава, че за платеното съдържание няма място, но моето лично очакване е, че то ще бъде специализирано – дали финансова или друга специфична информация.

- Това, което характеризира пазара в момента, е, че компаниите все още са живи, все още печелят, но темповете на растеж са забавени в сравнение с 2008 г. - тогава в някои сегменти имаше много големи проценти на растеж, които не отговаряха на ръста на целия пазар по принцип. Да, има много качествени компании, които продължават да се развиват, но това надали характеризира целия пазар.

Положителното е, че в последното издание на класацията на Делойт Technology Fast 50 за Централна Европа и Technology Fast 500 за Европа, Близкия изток и Африка място намериха 4 български фирми, докато в предходното издание броят на българските компании и заеманите от тях позиции беше значително по-малък. Това са добри новини за българския IT пазар.