Новите мерки, предлагани от президента Обама, са доста спорни. Облагат се определена група финансови компании, а в същото време многобройни хедж фондове, водещият застраховател AIG, както и закъсалите ипотечни гиганти Fannie Mae и Freddie Mac, които заедно с водещите банки получиха огромна държавна помощ в разгара на кризата, ще бъдат освободени от плащането на данъка. Установи се, че промени в регулациите трябва да има, но предложените в момента едва ли са най-правилните и определено ще ограничат нови финансови проблеми само отчасти.

С тези мерки по-скоро се търси популизъм, отколкото някакво разумно решение на създалата се ситуация.  Предложените мерки трудно бих нарекъл свръхрегулация и не мисля, че ще спънат развитието на икономиката в дългосрочен план. Последните новини показват, че банките, засегнати от този "нов данък", са склонни на диалог и намаляват значително предвидените заплати и бонуси на служителите си. При всички положения смятам, че ще видим "нови начини за правене на бизнес" на Уолстрийт.

Основата на всеки финансов балон е наличието на евтини капитали, които да се инвестират в "сделката на столетието". Инвестиционните банки също имат принос в създаването на балоните, тъй като работят за комисиони от пласирането на различни емисии или от оборотите на клиентите си. Регулациите би трябвало да разграничат традиционната банкова дейност от това и да намалят риска за финансовата система. 2008 г. показа как проблемите на инвестиционна банка (Lehman) достигат и до застраховател (AIG). Съмнявам се, че ситуацията щеше да бъде по-различна. Почти всички вярваха, че ипотечните облигации не носят риск и че пазарът на имоти ще върви само нагоре. Преди 10 години така бяха технологичните акции. След десет - нещо друго.

Реформите, предложени от президента Обама, се концентрират около забрана на търговията за собствена сметка, притежаването, инвестирането или финансиране на хедж фондове, а именно тези дейности са в основата на значителните печалби на банките през изминалата година, докато загубите от традиционното търговско банкиране продължават да се задълбочават. По същество идеята на реформата е много близка до съществувалия близо шейсет години Glass-Steagall Act, въведен през 30-те и отменен през 90-те години на миналия век, стъпка, която доведе до колапса на финансовата система.

Решаването на проблема "твърде голям, за да фалира" е позитивно в дългосрочен план, но, от друга страна, връщането на банките към рентабилност беше сред ключовите фактори за пазарите след март 2009, както и за възстановяването на доверието в икономическата система като цяло.

Със сигурност финансовите пазари и в бъдеще ще формират "балони". От друга страна обаче, запазването на интегритета на банковата система е с приоритет, дори цената да бъде загубата на свръхликвидност, осигурявана от т.нар. shadow банкова система и първоизточник на ипотечната криза.