Попитахме: Не се ли възлагат твърде много надежди на новото ръководство на БФБ и депозитара? Не е ли проблем повече, че няма доверие на чуждите и големите инвеститори към компаниите, търгувани на пазара в София, отколкото това, че нямаме добра инфраструктура?
Иван Такев, изпълнителен директор на БФБ - София
Напълно вярно е това. Ръководството на борсата не е всемогъщо и не може да доведе чуждестранните инвеститори тук насила. Задачата ни е да подобрим инфраструкурата и да улесним същите тези инвеститори максимално. За момента външните инвеститори не са доволни от инфраструктурата и поради тази причина нямаме пълноправноправно търгуващ член от страна - членка на ЕС. Отварям една скоба - имаме чуждестранен член в лицето на един чешки посредник, но за момента те не са търгували. Искаме да допринесем за повишаване доверието към пазара, но това не може да стане с магическа пръчка.
Подобряването на инфраструктурата е работа както на борсата, така и на депозитара. Наистина по-голямата част от задачите, особено техническите, остават за колегите от Централния депозитар. Тъй като обаче ще се извършва сетълмент със системата на друг пазар, е необходимо борсата да изиска одобрението на Комисията за финансов надзор за подобен начин на клиринг и сетълмент, респективно да се увери, че чуждестранният депозитар например получава необходимата информация за търговията, както и българският депозитар.
Пламен Дерменджиев, професионален инвеститор*
Като основен проблем новото ръководство на борсата изтъква ниското ниво на технологичната инфраструктура и по-конкретно липсата на оперативна съвместимост на нашия депозитар с други такива. Това действително е проблем, защото сега нашият пазар е по-трудно (по-скъпо) достъпен за чуждестранните играчи. Но ако това беше основният проблем, купуваме SWIFT и "пляскаме с ръце". Депозитарът също е проблем, но не най-същественият. Все едно да имаме високотехнологична железница, но да нямате товари, които да превозваме.
Подобна беше еуфорията, когато внедрихме платформата Xetra на "Дойче бьорзе". Всички имаха големи очаквания, но нищо не се случи. Просто нямаме качествени акции, а имаме state of the art борсова платформа. Основният проблем на нашата борса е лошото корпоративно управление на публичните компании. Въпреки че повечето от публичните ни компании са приели Националния кодекс за корпоративно управление като част от вътрешнонормативната им уредба, реалното им корпоративно управление е под всякаква критика.
Технически погледнато, това води до значителен дисконт в допълнение към този за липса на ликвидност при оценка на инвестициите в наши акции. Публичните компании у нас не са публични. Те не са достатъчно прозрачни, не разкриват достатъчно информация, дори има много случаи на дезинформация на инвеститорите. Правят се фиктивни сделки, манипулират се финансови отчети, прилага се трансферно ценообразуване, необосновано се разводнява капиталът и т.н. Напоследък изглежда, че избягването на данъчно облагане и заобикалянето на регулациите на пенсионните фондове с цел финансиране на свързани компании се превръщат в едни от основните мотиви за листване на БФБ.
*Ползвано е мнение от блога му с позволението на автора