- Не става въпрос за отстъпление, важно е да направим забраната с ум. Защото не можем да въведем обща забрана за култури, които още никой не е пуснал на пазара, а да оставяме врата за царевицата. В момента четири генетично модифицирани култури се комерсиализират по света – царевица, рапица, соя и памук. Само за памука имаше заявление за отглеждане в България, но то беше отхвърлено от комисията към министерството на околната среда.

Ако сме Швейцария, можем да въведем тотални забрани, но ние сме членове на Европейския съюз и не можем да си го позволим. Не можем да забраним мушмулата например, защото не е създаден генетично модифициран хибрид. Ние можем за забраним това, което е разрешено от евродирективите, например MON 810, но не и нещо, което въобще не е създавано, като всички плодове и зеленчуци. Преди три години изнасях лекция в Берлин на конференция по ГМО и всички колеги се чудеха как България е успяла да прокара този закон за генно модифицираните организми с тези общи забрани.

Просто има текстове, които не са изчистени от юридическа гледна точка. За нас е важно да направим такова законодателство, което да направи технически невъзможно да се отглежда ГМО. Това е умното решение, което други вече са въвели, като в Италия например. Там имат режим на съвместно съществуване, който на практика е мораториум.

- Само името му е "режим на съвместно съществуване", на практика то е невъзможно. Невъзможно е да се редуват ГМО с не-ГМО през една година, защото това обезсмисля стратегията на такива крупни компании като "Монсанто" да продават семената си. В договорите с производителите те поставят дългосрочно изискване да се купуват само техните семена. Нашата цел е да вкараме такива клаузи в закона, които да предотвратят технически прилагането на ГМО.