Регулациите в банковия сектор, проблемите с държавните финанси на Гърция и възстановяването на световната икономика бяха сред основните теми на Световния икономически форум в Давос, който приключва днес. До момента обаче форумът предложи много дискусия, но малко реални решения.

Това потвърди пред "Ройтерс" и британският финансов министър Алистър Дарлинг, уточнявайки, че повечето от банкерите признават нуждата от бързи реформи във финансовата система най-вече по отношение на увеличаване на капиталовата адекватност и създаването на т.нар. завещания (програми за ликвидация на активи при финансови проблеми, които се изготвят от самите банки).

Реформаторските предложения на американския президент Барак Обама за ограничаване на възможностите за рискови операции от страна на банките бяха в центъра на обсъжданията около банковите регулации в Давос. Те получиха принципна подкрепа от президента на Европейската централна банка Жан-Клод Трише. Той припомни, че банките са виновни за най-голямата криза от Голямата депресия досега, и призова за рекапитализация, задържане на печалбите и контрол над премиите на банкерите.

Френският президент Никола Саркози и инвеститорът Джордж Сорос също подкрепиха рестрикциите и регулациите в банковия сектор. Сорос се обяви за радикално ограничаване размера на банките, които в момента се възприемат като "прекалено големи, за да фалират". Други като президента на Barclays Боб Даймънд се противопоставиха на подобни мерки още през първия ден на форума. "Няма доказателства в подкрепа на тезата, че решението се крие в ограничаването дейността на банките."

В свое изказване главният изпълнителен директор на инвестиционния фонд Blackstone Стивън Шварцман също заяви, че мерките по регулацията на финансовия сектор ще се отразят в намаляване на кредитирането от банките, което ще доведе до забавяне на икономическото възстановяване.

На свой ред главният изпълнителен директор на Сбербанк Герман Греф изтъкна идеята за приватизация на най-големите руски банки. Руският финансов министър Алексей Кудрин се противопостави на тази теза и обяви, че пазарите все още не са готови за това. В изявлението си той допълни, че втора вълна на кризата не е изключена, и прогнозира за западните банки още 1.5 трлн. долара загуби.

По време на форума беше обсъдена и съдбата на еврозоната, силно притеснена от високата задлъжнялост на страни като Гърция, Португалия и Испания. Икономистът Нуриел Рубини дори заяви пред агенция "Блумбърг", че рискът за разцепването на еврозоната в бъдеще се увеличава. Гръцкият премиер Георгиос Папандреу се противопостави на нападките към южната ни съседка и заяви, че въпреки че е нарочена за слабото звено на еврозоната, Гърция няма намерение да излиза от валутния съюз.

В петък Папандреу се срещна с управителя на Международния валутен фонд (МВФ) Доминик Строс-Кан с цел получаване на технически съвети за намаляване на бюджетния дефицит на Гърция, като предварително подчерта, че не търси финансова помощ от фонда. Срещу спекулациите за излизане на Гърция от еврозоната се обяви и испанският премиер Хосе Сапатеро.

 

Сред някои от останалите теми на тазгодишния форум бяха трагедията в Хаити, бъдещето на петрола, както и промените в глобалния климат.

Разисквана теза през последния ден на форума е и мнението, че световната икономика бавно започва да се отърсва от глобалната криза. Оптимистичните прогнози са подкрепени както от данните за нарастващ икономически растеж на Америка, така и от факта, че МВФ също подобри прогнозите си, определяйки на развиващите се страни главна роля в този процес. Днес всички погледи са насочени към Китай в очакване на по-конкретно становище по молбата на Запада тя да поведе глобалното икономическо възстановяване.