Бюджетният дефицит за януари е 495 млн. лв., съобщи министърът на финансите Симеон Дянков. За сравнение - миналият януари приключи на месечна база с излишък малко над 900 млн. лв., но тогава положителното салдо се дължеше на задържан ДДС кредит и все още големите данъчни приходи.

Министърът обясни, че отрицателното салдо е формирано основно заради плащания по проекти, финансирани от еврофондовете - 240 млн. лв., плащания по външния дълг - 214 млн. лв., и 40 млн. разплатени просрочия с компании от строителния бранш по изпълнени обществени поръчки. Дефицити се очакат още през февруари и март, но след това ще се компенсират с излишъци на месечна база и годината ще приключи с балансиран бюджет, обясни Дянков.

Само по договори с компании от строителния бранш се планират плащания на 200 млн. лв. през първото тримесечие, като миналия месец фирмите са получили 40 млн. лв., а през този и следващия месец ще се разплатят по 80 млн. лв.

В изказването си Дянков посочи още, че днес са били подписани анекси към договори за обществени поръчки, за които е констатирано добро изпълнение и за които държавата признава правото на фирмите да си получат парите. С анексите към тези договори фирмите са приели да направят 10% отстъпка от вземането си, като в замяна правителството предлага незабавно разплащане.

Преди 2 седмици пред "Нова тв" Дянков обясни, че тези вземания са по договори, сключени, преди разходите в строителството да паднат заради кризата и по-евтините материали, и сега компаниите работят при голяма печалба. Затова посочи и че дружествата, които откажат да предоговорят цените си, ще получат своите средства, когато има пари.

Ако всички фирми, които имат да получават пари, приемат да намалят цените си с 10%, държавата ще спести 78 млн. лв., които също ще се насочат към инфраструктурни проекти, каза Дянков. Така от думите му се разбра, че общата стойност на вземанията от държавата е 780 млн. лв. До тази сума обаче се е стигнало след обстоен анализ на подписаните договори и тяхното изпълнение. По много проекти имало издадени фактури, без работата да е свършена, а при други изпълнението не е било достатъчно качествено и затова там е било съвсем естествено да се плати по-малко.

Министърът коментира предложението на Иван Костов от миналото лято (за него Костов издаде едва в понеделник в интервю за "Дневник") държавата да разплати задълженията, поети от предишното правителство, и така отговорността за целия дефицит да се припише на тройната коалиция като правилно, но само от политическа гледна точка. "Тогава бюджетният дефицит щеше да бъде много по-голям, над 3.5% от БВП, и щяхме да надхвърлим един от критериите за ERM2. Не само заради ERM2, но и за стабилността на борда, което всъщност е по-важно, не допуснахме голям дефицит, макар че от политическа гледна точка беше по-лесно", каза той.

Въпреки че за миналата година националната методология отчете дефицит от 529 млн. лв., или 0.8% от БВП, точно заради неразплатените задължения, правителството само признава, че дефицитът ще е близо 2% от БВП, когато бюджетът се представи пред Европейската комисия, тъй като по стандарта на ЕК задълженията също се добавят към разходите без значение дали има плащане или не.