Четири завода - "Агрополихим", Полимери", "Солвей – Соди" и "Девня цимент", оформят един от най-големите индустриални комплекси в страната. Концентрацията на работна ръка, инвестиции и идеи за бъдещето направиха видими както дълбочината на кризата, така и перспективите за изхода от нея. Точно по тази причина общият срив и индивидуалните стратегии на мениджърите за преодоляването му в Девня са ясни и отчетливо различими.

Заводът за производство на калцинирана сода на "Солвей Соди» в Девня е един от най-големите в света. Продукцията му е предимно за експорт. Това е най-логичното обяснение за силната му зависимост от световната икономическа конюнктура. "Битката, която водим, е на международните пазари", каза новият изпълнителен директор Ерик ван дер Ворст пред "Дневник", който зае длъжността миналия септември.

Пет от основните сектори на световната икономика, традиционен консуматор на калцинираната сода, произвеждана от "Солвей-Соди", бяха сериозно засегнати от световната криза. Става дума за отрасли като стъкларския и строителния и целулозно-хартиения бизнес, автомобилостроенето и металургията. "В резултат на това, през 2009 г. имаше свръхпроизводство на калцинирана сода и  нарастване на международния обмен заради по-ниските цени на морските навла", обясни Ван дер Ворст.

Това засили конкуренцията на Балканите и в Средиземноморския басейн и подкопа сериозно продажните цени. В този контекст група "Солвей" намали продажбите си, но въпреки това спечели някои по-малко засегнати от кризата пазари като Азия и Южна Америка, към които има голям експорт», казва изпълнителният директор на дружеството.

Антикризисната стратегия на "Солвей" през миналата година е включвала реорганизиране на дейности, отлагане на ремонти и предоговаряне на условията по доставките на основни суровини.  «Нашите проекти водят най-вече до оптимизация на енергийното потребление, завършваме програмата за увеличение на капацитета на содовия завод с 25% до 1.5 млн. т годишно, обясни Ван дер Ворст, която е на стойност около 150 млн. лева». Според прогнозите на компанията първото шестмесечие на 2010 г. ще повтори в общи линии тенденциите от 2009 г. Лек тласък напред в "Солвей – Соди" очакват през втората половина на годината.

В края на 2008 г. заводът за производство на минерални торове "Агрополихим" прекрати производството си заради кризата и намалялото търсене на външните пазари. Тогава от дружеството, което е собственост на американската Acid & Fertilizers LLC, беше отчетено пренасищане с изкуствени торове в световен мащаб.

Сривът в цената на продуктите, произвеждани от "Агрополихим", само за втората половина на 2008 г. достигна 450 - 600 долара при цена от 1020 долара за тон фосфатни торове през първите шест месеца на същата година. От "Агрополихим" бяха освободени 217 души. Успоредно с това от компанията обявиха, че започват изпълнението на мащабна програма за обновяване на производството.

През лятото на миналата година "Агрополихим" завърши изграждането на нова инсталация за фосфорна киселина на стойност 11 млн. евро . "Новото производство направи възможен износа за страните от Балканите и Централна Европа", каза изпълнителният директор на компанията Васил Александров пред "Дневник".

През март 2009 започнахме и работа по проект на стойност над 10 млн. евро за обновяване на производството на амониев нитрат." По думите му новата инсталация трябва да бъде въведена в експлоатация в края на 2010 г. Успоредно с това дружеството е предприело и изграждането на специализирано депо, което трябва да подобри работата на фосфорното производство. За този проект са предвидени още 15 млн. евро.

По мнението на мениджмънта на "Агрополихим" една от най-наложителните антикризисни мерки в сектора, които трябва да бъдат предприети от държавата, е изработването на комплексна политика за защита от дъмпинговите цени на торовете, внасяни у нас от Русия и Украйна. Цената на природния газ представлява между 68 и 72% от себестойността на амониевата селитра, обясняват от компанията. В същото време България плаща по-висока цена за руския газ, отколкото Германия.

Основни акционери в "Полимери" са "АКБ корпорация" и "Българска холдингова компания". Заводът посрещна миналата година със свито производство заради срива в търсенето на продукцията му. А в началото на седмицата стана ясно, че предприятието спира работа за 4 месеца до края на май. По думите на председателя на КНСБ в завода на компанията Николай Иванов прекратяването на работата няма да доведе до намаляване на персонала, тъй като "голяма част от него вече се е самосъкратил".

Николай Банев, председател на надзорния съвет на компанията, посочи, че в момента там работят около 280 души. По информация на директора "Човешки ресурси" Георги Тодоров заради свиването на пазарите и принудителното намаляване на производството в началото на тази година в дружеството се водят на работа не повече от 240 души.

Технологичният престой се налага заради кризата. Работата на основните инсталации е станало нерентабилно и затова се налага временно прекратяване на дейността. "Сега ще внасяме суровини и ще станем дистрибутори", каза Иванов. Дружеството има и запаси на склад от ферохлорид, които щели да бъдат предложени на пазара заедно с други вносни продукти.

В края на януари от "Полимери" обявиха, че са вложени над 4 млн. евро в нова инсталация за производство на солна киселина с капацитет 120 хил. тона годишно. По думите на Тодор Цветков, директор "Инвестиционна политика" в дружеството, инсталацията, доставена от френската компания "Карбон Лорен" (Carbon Lorraine), трябваше да бъде монтирана и да започне да функционира в края на пролетта.

В началото на тази година консумацията на цимент в България регистрира най-ниските нива на продажби през последните десет години най-вече заради застоя в строителния сектор. "Прочетох много прогнози, в които се твърди, че все още не сме стигнали дъното и че през следващите месеци нещата ще се влошават. За жалост и аз считам, че така ще се развият събитията", казва Александъ Кар, изпълнителен директор на девненския циментов завод, част от "Италчименти груп" (Italcimenti Grpoup).

По думите му освен в строителния сектор, който беше значително повлиян от рецесията в България през 2009 г., замразяването на европейските фондове допълнително е довело до отлагането на много важни инфраструктурни проекти, потенциални консуматори на големи количества цимент. "Търсенето в България спадна с повече от 40% през 2009 г. и очакваме допълнително понижение с още 10 до 15% през тази, казва Кар. Това означава повече от 50% спад в сравнение с 2008 г."

През март и август м.г. дружеството спря всички пещи в двата си завода у нас "Девня цимент" и "Вулкан цимент", а служителите излязоха в платения си годишен отпуск. "Тези действия отразяват сериозността на настоящата икономическа ситуация и са безпрецедентни в историята на групировката в България през последните 10 години", казва Кар.

Неотдавна "Италчименти груп" потвърди проекта си за построяването на нов завод в Девня на стойност 500 млн. лв. Според плановете на компанията той ще бъде един от най-големите в света. "Строителната фаза на проекта ще започне по-късно през годината, като в нея ще бъдат заети повече от 1000 души, казва изпълнителният директор на "Девня цимент. Производството на новите мощности трябва да започне през 2012 година. Това ще ни позволи да произвеждаме продукция не само за българския пазар, но и за износ в Черноморския регион и отвъд него", обяснява Александър Кар.

Докато проектите станат реалност, от пейзажа на Девня ще липсва важен детайл. Пушекът в комините тук е вечна тема – за добро и за лошо. Сега те рядко димят, но от това разговорите не стават по-оптимистични. Всички чакат знак – през 2010г., през втората й половина, след година или след две... Все някога димът ще се появи отново. Александър Кар затваря кавичките на разговора за кризата така: "По принцип съм оптимист и вярвам, че възстановяването ще се случи, само не съм сигурен... кога точно."