Ползата от такъв тип инструмент за взаимните фондове е значително по-високата доходност, която дадената колективна инвестиционна схема може да реализира от свободния си паричен ресурс в сравнение с други инструменти на паричния пазар. Допълнително при липсата на къси продажби и много ограничена възможност за маржин покупки такъв вид инструмент запълва ниша на пазара, от която пазарните участници имат нужда.

Следва да се отбележи, че рисковете при такъв вид инструмент са значителни, когато насрещна страна по сделката не е поднадзорно лице на Комисията за финансов надзор. Причината за това е, че в такъв случай рискът от неизпълнение значително се повишава въпреки значителната отстъпка от пазарната цена на книжата, заложени като обезпечение по репо сделката.

На теория съществува вероятност пазарната цена на книжата, обект на обезпечение, значително да се понижи в рамките на кратък период от време, при което инвестиционното дружество може да се окаже притежател на съответните ценни книжа след неизпълнение на насрещната страна. В този смисъл инвеститорите в КИС, които използват репо сделки трябва да бъдат информирани за всички рискове, на които са изложени.

Теоретично ползите от подобни инструменти са за всички участници на пазара, тъй като имат индиректно влияние. Разбира се, теорията винаги се различава от практиката. Прочитайки внимателно проекта за промяна на Наредба 25, възможностите не са много и биха благоприятствали КИС с експозиции в определени книжа. Освен това фондовете с фокус само на БГ пазара са допълнително ограничени от малкия брой отговарящи на изискванията емисии.

По отношение на рисковете – те са значително повече от ползите. Никъде по света няма ливъридж, който да доведе до намаляване на риска, затова приемам проекта за промените по-скоро като пожелателно мислене. Поради мултипликационния ефект в основата на репо сделките и неправилното прецизиране с ресурса от тях, те могат да доведат до бърза надцененост по определени позиции, което да натисне рязко цените надолу. Подобна ситуация се забеляза през 2008 г., когато усилените разпродажби за покриване на отворени репа допълнително засили лавината надолу. Като цяло всеки един подобен инструмент е добър, стига да знаем как да го прилагаме правилно и съответният пазар да може да го поеме.

И досега фондовете имаха право да сключват репо сделки, но липсваха подробни указания как точно да се правят. Идеята на промените е да въведе ограничения по отношение на няколко характеристики на този вид транзакции. Определят се видовете активи, които могат да служат като обезпечение по сделката, както и че те не трябва да надвишават рисковата характеристика на фонда.

Насрещните страни по тях трябва да подлежат на надзор, което означава, че фондът няма да има възможност да сключва директно сделки с физически лица. Чрез наредбата се въвежда и ограничени относно допустимите обеми в зависимост от насрещните страни по сделката. Промените въвеждат и изисквания към разкриването на информация относно сключените от фонда репо сделки. Като цяло промените в наредбата имат рестриктивен характер.