Действията на държавите по света за реформиране на финансовите системи увеличават нуждата от засилване на глобалната координация. Финансовата криза доказа, че неработещият регулаторен модел трябва да бъде поправен. Това посочва управляващият директор на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан в анализ за "Файненшъл таймс".

Движещ фактор например е и общественото недоволство относно огромните банкерски бонуси дори при увеличение на безработицата. Каквато и да е причината обаче, последните предложения за реформи намекват за промяна в мисленето на регулаторите, които вече не се ограничават с технически ограничения като капиталовите изисквания, големината на банките и др.

Усложнението произтича от факта, че националните финансови системи са част от голяма глобална мрежа. Много правителства обаче подхождат към проблема от различен ъгъл и с различна скорост. В този процес забравяме основния урок от кризата, а именно, че координацията работи по-добре от едностранчивите действия.

Един прост пример. Редица държави решиха да наложат на чуждестранните банки, с бизнес у тях, да поддържат по-висока ликвидност на местно равнище. Това е вид предпазна мярка в случай, че достъпът до финансиране бъде ограничен. На пръв поглед това е разумно решение. Големите банки обаче управляват рисковете на глобално равнище. Ако финансовите институции трябва да заключат голямо количество капитал в отделните пазари, на които оперират, техният капацитет за прехвърляне на капитал през границите може да се понижи. Освен това таксите за тези операции могат да се увеличат, което ще се отрази негативно на глобалната икономика. Този проблем трябва да бъде обмислен и обсъден преди да бъдат приети реформите.

Докато не създадем глобални правила, които се отнасят до всички проблеми, правителствата по света ще продължат да налагат местни регулации, желаейки да ограничат загубите на данъкоплатците. Това е част от по-голям пропуск в регулацията на големите финансови институции. Представете си една голяма финансова компания, която притежава търговска банка, инвестиционна банка, застраховател и дилър на деривати. Във времена на криза, проблемите на всяко отделно звено трябва да бъдат решавани индивидуално. А какво ще се случи с един конгломерат, който притежава 100 подразделения опериращи в различни държави с различни законодателства? Това много прилича на случилото се с "Леман Брадърс".

В тази връзка последните предложения за овладяване на евентуални фалити на големи и сложни финансови институции са много важни (едно от тях е банките да оставят така наречените завещания - програми за ликвидация на активи при финансови проблеми, които се изготвят от самите компании). Дори обаче да се намери компромиса между фалита и получаването на големи правителствени помощи, той няма да може да бъде приложен на повечето пазари.

Работата на Базелския комитет и Борда за финансова стабилност за създаване на глобална регулаторна рамка е изключително важна. Тя трябва да бъде напълно подкрепена от международната общност.

Времето за постигане на международно споразумение изтича. Скоро политическото търпение към действията на регулаторите ще изтече и ще навлезем във фаза на некоординирана политика. Международният валутен фонд ще работи за прилагане на реформите за финансовия сектор, а ако се наложи и за овладяване на последиците от евентуален неуспех в постигането на общо решение.