Управляващите дружества в България искат да могат да създават бутикови взаимни фондове, предназначени за ограничен брой инвеститори с високи финансови възможности. Идеята е те да влагат набраните средства и в по-рискови активи, каквито са дериватите, което предполага и търсене на по-висока доходност, но и възможност за загуба.

Това става ясно от предложенията за промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), направени от асоциацията на управляващите дружества (БАУД). Проектът, с който "Дневник" разполага и все още е в процес на разработка, предвижда бутиковите схеми да набират средства сред не повече от 100 лица, след което приема на нови инвеститори - физически или юридически лица, да се преустановява. За да влезе във фонда, вложителят ще стане "акредитирано лице", което означава, че трябва да има активи за 1 млн. лв.

Дори в кризата представители на пазара смятат, че в страната има достатъчно заможни хора, които да отговорят на изискванията за участие в подобни схеми. Освен това управляващите дружества искат те да не са публични - тоест акциите им да не се търгуват на борсата в България или други членки на ЕС. Също както и при традиционните взаимни фондове, непубличните "бутикови" схеми трябва да бъдат под контрола на финансовия надзор и ще имат ограничения при инвестирането на събраните средства, става ясно от предложенията на БАУД.

Регулациите за тях обаче ще са доста по-малки и профилът им ще е много по-рисков. Освен това няма да се налага да издават одобрени от КФН проспекти, ще публикуват информация по-рядко, ще могат да теглят повече пари назаем за определени цели и ще  инвестират в дериватни финансови инструменти (опции, фючърси, форуърдни договори, суапове и договори върху стоки) с цел намаляване и по-добро разпределение на риска (хеджиране).

По своята същност подобни схеми са много близки до познатите в чужбина хедж фондове. В момента у нас традиционните договорни фондове и инвестиционни дружества инвестират само в ограничен набор от активи и направените промени не касаят тях. Зам.-председателят на КФН Ралица Агайн коментира пред "Дневник", че дейността на подобни непублични фондове не се регулира от закона за ценните книжа и че дори в момента няма пречка да се организират подобни схеми.

По думите й скоро се очаква нова европейска директива, след което високорисковите инвестиции в ЕС ще бъдат регулирани от нов специален закон. "Целта на промените е да увеличим възможностите за инвестиции пред българските вложители и да уеднаквим нормативната уредба в областта на капиталовите пазари с тази на ЕС", коментираха представители на асоциацията, но не пожелаха повече коментари заради неокончателния вариант на предложенията.

За да се предпазят бъдещите схеми от залитане в спекулации, наред с контрола на комисията ще се мисли и за ограничения при сключването на сделки с деривати, като как точно ще стане това не е ясно. Непубличните фондове ще имат възможност и да търгуват с ценни метали и сертификати върху тях, предвижда също проектът на БАУД. Инвеститорите в "бутиковите" фондове ще имат и много повече контрол в сравнение с тези в традиционните схеми, тъй като ще могат да си свикват и провеждат събрания за промени в правилата на фонда.

Промените предвиждат книжата на новите фондове да са безналични и налични. В първия случай ще се водят в Централния депозитар, а във втория това трябва да прави самото управляващо дружество и ще издава удостоверения. БАУД предлагат и въвеждане на различни класове акции и дялове според предпочитанията на отделния инвеститор за вложение според риска, отрасловия или географския обхват и други.

С други предлагани промени в закона за ценните книжа от асоциацията на управляващите дружества ще се опитат и да решат един стар проблем - премахването на минималния праг за активите, които един взаимен фонд трябва да поддържа. Съгласно сегашната уредба договорните фондове трябва да са акумулирали поне 500 хил. лв. активи до една година от създаването си, но в кризата това се оказа предизвикателство за немалко и повечето експерти на пазара смятат, че това е неадекватно искане. 

В момента фонд на мениджърите на взаимните фондове в Европа управляват около 5 трлн. евро, което нарежда континента на второ място на този пазар в света след САЩ със 7.8 трлн. евро. След преживяната криза и масово теглене на пари от страна на вложителите през последните две години активите само на българските взаимни фондове в България към началото на февруари са за близо 380 млн. лв., което отрежда на индустрията изключително нисък дял във финансовата индустрия - по-малко от процент. За сравнение - в добрите години към края на 2007 г. те стигнаха близо 1 млрд. лв.