Петър Терзиев: Към "Ален мак" има инвеститорски интерес, но ситуацията остава сложна
| Най-старото козметично предприятие в България - "Ален мак", е изправено пред фалит заради невъзможността да покрива задълженията по облигациите си. В съда има подаден иск за несъстоятелност с кредиторите, след като възможностите за диалог се изчерпаха. За състоянието на дружеството разговаряме с председателя на надзорния съвет Петър Терзиев, който вече контролира компанията, приватизирана за 5.5 млн. долара през 2002 г. от "Ефектен унд финанц". Терзиев е зет на последния премиер от времето на Тодор Живков – Георги Атанасов. Бил е съдружник в "Балканфарма", с която приватизира фармацевтичните заводи в Дупница, Троян и Разград, препродадени по-късно на "Актавис". Терзиев доведе в България инвестиционния фонд "Екуест" в края 2003 г. и няколко години беше негов управляващ партньор. |
| Осъзнаваме грешките си и искаме да върнем парите на кредиторите |
Как се стигна дотук?
- Поради комплекс от много фактори, натрупвани през годините и катализирани през последните няколко месеца. Има много истини, които до момента не са изричани на глас извън индустрията, а те показват за какво става дума в действителност. Ситуацията около "Ален мак" в момента е върхът на айсберг, който е формиран с години и широката общественост не подозира какво се крие под повърхността му.
От една страна, там са проблемите, които наследихме след приватизацията, а от друга - усилията, които положихме да развием компанията. Не можете да си представите какво точно заварихме през 2002 г. Безумията бяха безкрайно много. Година преди приватизацията в една от водещите за нас територии е изнесена и неплатена стока за 3.2 млн. долара, с което най-големият ни пазар се оказа залят и на практика затворен за година и половина. "Ален мак" е бил в процес на приватизация седем години.
През това време останалите български козметични компании вече са приватизирани и модернизирани, създадени са редица частни козметични компании от бивши ръководни кадри на "Ален мак", на пазара се появяват имитации на нашите продукти. През целия този период Агенцията за приватизация вади активи от "Ален мак" и ги "пренасочва" към предприятия с приключващи приватизационни сделки. Разплатихме огромни дългове на предприятието, сред които и ЗУНК-ове, които се оказа, че не дължим.
Заварихме разграбена и обезкостена огромна компания, която обаче имаше потенциал и която трябваше да реформираме. Разбира се, че има неща, които са изцяло наши грешки. При положение че през този период съм бил начело на компанията, аз съм най-отговорният за всичко.
Най-тежкият удар ни нанесе наш продукт, който ни донесе огромни загуби. Това е боя за коса, която в България почти не се появи, но с която заляхме цялата дистрибуторска мрежа в Русия и екс-СССР. Платихме масирана телевизионна реклама в бившия СССР. Продуктът обаче се компрометира, което доведе до чудовищни загуби. Това е и една от нашите грешки, които определяме като най-значими.
Какво е реалното състояние на "Ален мак"?
- В момента линее, топи се под огромното бреме на своите дългове. В същото време компанията е богата на активи, материални и най-вече интелектуални. За съжаление обаче ликвидната стойност на материалните ни активи в момента е твърде ниска и в повечето случаи нулева заради състоянието на имотния пазар. Посъветваха ни да намалим цената, което е прекрасен съвет, но само при положение че има потенциален клиент, който да прояви интерес.
"Ален мак" обаче може да се похвали със значително и дори завидно търсене на своите продукти, предимно за износ. Дори и в момента на криза отбелязахме ръст в продажбите ни на вътрешния пазар. За съжаление обаче "Ален мак" е на път да увехне, задушено от дълга си. За да го обслужим, трябва да продадем активи, а пазарът на активи в момента не работи. Така се формира порочен кръг, който изпива жизнените ни сили с всеки изминал ден. Оборотните ни средства се топят, отказваме поръчки... Всички ние безкрайно желаем да върнем парите, които дължим, отчитаме грешки, които сме допуснали, и не се притесняваме или страхуваме да го кажем.
В такъв случай считате ли, че е по-добър вариант да се стигне до обявяването ви в несъстоятелност?
- Почти няма пловдивска фирма, която, погледнато формално, да не се намира технически в несъстоятелност. На този фон е постижение за "Ален мак", че въпреки всички трудности и проблеми предприятието и досега работи. Непрекъснато пристигат поръчки и имаме ежедневни скандали от дистрибутори и търговци за кого да замине поредният камион. Тъжното е, че в момент на криза и липса на поръчки за бизнеса ние не можем да ги изпълним поради липса на оборотни средства.
Откъде са поръчките ви в момента?
- Към момента имаме постъпили, но за съжаление необезпечени поръчки от почти всички територии, с които работим. Най големи са за България, Русия, Украйна, Киргизия, Узбекистан, Франция, Грузия, Азербайджан и още редица други.
В същото време отчетът ви за 2009 г. показва по-ниски обеми на износ?
- Да, отчетът представя какво реално се е случило, износът ни е намалял, но зад неговата цифра не са отчетени отказите. Само за последното тримесечие на 2009 г. сме отказали над 30% от поръчките. На второ място, сме принудени да провеждаме антипазарна търговска политика. Липсата на оборотни средства за производство ни кара да променяме начина на плащане - авансово, нещо, което в нашият бранш сигурно никой друг в България не прави! Навсякъде производителят кредитира дистрибутора, не обратното.
С това ли обяснявате разликата между "Ален мак" и другите български козметични компании, които отчитат по-високи резултати?
Добавете 40-50% към нашите продажби и ще получите техните резултати. Както се опитахме да обясним, оборотните пари ще ни позволят да изпълним получените поръчки, а промяна в начин на плащане ще ги увеличи с над 40%. Тази агония, в която се намираме, не е полезна за никого. Единственият начин да върнем всичките средства с лихвите е да капитализираме предприятието и то да работи пълноценно и да си изработи и изплати дължимото. Тогава аз съм убеден, че може и да задминем повечето конкуренти.
Къде се скъса нишката с диалога между мениджмънта на "Ален мак" и кредиторите на компанията?
- Не бих искал да коментирам. Учили са ме, че когато възникне конфликт, трябва да търсиш вината първо в себе си.
Споменахте още, че сте водили преговори с чужди компании да влязат и помогнат на компанията. На какъв етап са?
- Знаете ли, много е тежко да коментираш бизнес партньорство, когато навсякъде в медиите срещаш присъдата "фалит", когато доставчиците и дистрибуторите ни се питат ще ни има или не след две седмици. Това не помага на процеса. Въпреки това полагаме огромни усилия преговорите с потенциални партньори да продължават. Имаме интерес от фондове за дялов капитал, но ситуацията е много сложна. Повечето просто изчакват.
Аз обаче силно вярвам, че с "Ален мак" ще имаме сделка.
Как си представяте компанията оттук нататък?
- Имаме план за оздравяване, както и институции, които вярват в бъдещето на "Ален мак" и желаят да ни подкрепят. Другият път води само до страдания, огорчение и загуба на пари. Веднъж унищожен, бизнесът ще загуби цената си и ще останат земя и тухли, които също биха могли да доведат до проблеми.
Каква е вашата стратегия? Ще предложите ли оздравителен план в процеса по несъстоятелност?
- Ние работим по оздравителна стратегия, която обхваща всички параметри. На първо място е обезпечаването на стоковия поток, което означава плащане на суровини и материали, производство и задоволяване на търсенето. Паралелно с това ще продължим с повишаване на ефективността и опитите да продадем ненужни активи.
Продължаваме да работим и по финализирането на договори за големи поръчки от страна на европейски вериги за производство на принципа на т.нар. рrivate lable. Големият плюс на тези договори е, че сключвайки ги, ще получим финансови гаранции, срещу които може да се вземат оборотни средства и да работим. Една от големите търговски вериги иска и нашите собствени продукти. Суеверен съм и не мога да кажа кога можем да осъществим договорите, но при всички положения целият ни екип ще работи до последно.