Анкета на Ройтерс: България, Румъния, Полша и Чехия ще приемат еврото през 2015
| Бюджетните дефицити остават основния проблем |
Гръцката криза най-вероятно ще забави приемането на страните от развиваща се Европа във валутния съюз. Това показва анкета на "Ройтерс" сред 44 водещи финансови анализатори. Според тях България, Румъния, Чехия и Полша ще се присъединят в еврозоната през 2015 г., а с най-добри позиции е Естония, за която прогнозите са това да стане през 2011 г.
През есента на миналата година те очакваха балтийската република да приеме еврото през 2012 г. Според анализаторите политиците от съюза ще следят по-стриктно за изпълнението на маастрихтските критерии, за да се уверят, че евентуалното им изпълнение лежи на солидна икономическа основа.
"Държавите от валутния съюз ще трябва да са уверени, че не вкарват "новата Гърция" в клуба", коментира Диего Искаро, икономист от IHS Global Insight. Други анализатори твърдят, че въпросът не е кой ще се присъедини към съюза, а кой ще го напусне. Според проучването единствено Естония ще успее да спази плановете си за присъединяване към еврозоната. Финансовият министър на страната Юрген Лиги заяви през миналата седмица, че очаква приемане на еврото през 2011 г.
Условието за поддържане на бюджетния дефицит под 3% от БВП е най-трудно постижимо за кандидатстващите държави, смятат запитаните икономисти.
Полша, която е най-добре представящата се икономика от региона, регистрира бюджетен дефицит от 7.2% от БВП. Плановете на правителството за влизане във валутния механизъм ERM-2 до 2012 г. бяха определени от някои анализатори като прекалено амбициозни. Що се отнася до Чехия, участниците в анкетата посочват липсата на политическа воля като най-голяма пречка по пътя й към валутния съюз.
Контролирането на инфлацията се определя като един от основите проблеми пред България и Румъния. Условието е тя да не превишава с повече от 1.5 процентни пункта средната за трите членки на ЕС с най-ниска инфлация. Именно това изискване попречи на Литва да се присъедини към еврозоната през 2009 г.
Опасенията за девалвация на валутите на някои държави от балтийския регион вече са намалели. Според проучването на "Ройтерс" имено някоя от тях ще е следващата приета във валутния съюз. Анализатори определят като плюс за държавите от региона подкрепата от страна на Европейската комисия и Швеция.
Допълнително увеличение на съюза през следващите няколко години изглежда неправдоподобно, показва анкетата. Изключение прави само Хърватия, която може да се присъедини към еврозоната през 2012 г. Според проучването Турция, Албания и Босна ще трябва да изчакат още едно десетилетие до присъединяването им към Европейския съюз.
| Мнения Диего Искаро, анализатор, IHS Glogal Insight Страните от еврозоната ще искат да се уверят, че не допускат "нова Гърция" в клуба. Едно от последствията от това може да бъде дълга и детайлна проверка на статистическите данни, представяни от кандидатите за зоната, което ще забави процеса. Освен това ще спадне и политическата подкрепа за разширяване на ЕС. Ще е интересно да се види как ЕС и ЕЦБ изискват от новите страни членки да изпълнят критериите за присъединяване, след като настоящите членове ще имат огромни бюджетни дефицити и дългове. Паскал Диана/Оливър Уикс, анализатори, "Морган Стенли" Гръцката драма рискува да има дългосрочен ефект над евробъдещето на ЦИЕ. Това е първият истински тест за евроинституциите. Вярваме, че той ще бъде преодолян, но този епизод с години напред ще напомня, че не е достатъчно просто номинално да се покриват критериите от Маастрихт. ЕС/ЕЦБ могат да започнат да наблягат и на други фактори като външи дисбаланси, бюджетни позиции, способност да се поддържа антициклична политика и въобще надеждна политика. Ана Задорнова, анализатор, "Голдман Сакс" Дори преди дълговите проблеми в Югоизточна Европа, влошаването на фискалните баланси из Централна и Източна Европа подсказваше, че никоя от големите икономики в региона няма да е в еврозоната преди 2015 г. Опитът на ЕЦБ/ЕКОФИН да не включват новите кандидати към еврозоната, изпълняващи критериите от Маастрихт, може обаче да ги обезкуражи в поддръжката на дисциплинирана фискална политика. |