Счупеният връх на кредитния айсберг
| Има всички елементи на престъпление, но няма закон за нарушаване Европейския съюз в момента разследва ролята на американската инвестиционна банка "Голдман Сакс" в операциите по прикриване на гръцкия дълг. Финансовата институция твърди, че не е направила нищо нередно и, изглежда, този път казва истината, коментира анализаторът на агенция "Блумбърг" Марк Гилбърт. В случая присъстват повечето елементи на едно престъпление. Жертвата - доверието в еврозоната. Оръжието е под формата на сложни финансови деривати, които са спомогнали за изтриване на 2.37 млрд. евро от дълга на Гърция. Авторът е тогавашното правителство на страната, което е знаело, че финансите му са прекалено нестабилни, за да задрасква драхмата. На всичко отгоре разполагаме със съучастник - "Голдман Сакс", която притежава нужните инструменти за извършване на операциите. Единственото нещо, което липсва, е нарушен закон. Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че ще е огромен скандал, ако се докаже, че банките, които ни доведоха на ръба на кризата, са помогнали за фалшифициране на статистиката на Гърция. Тя обаче отправя обвиненията си в погрешна посока, коментира Гилбърт. Същността на инвестиционните банки предполага те да се възползват от пропуски в правила и законодателства, за увеличаване на печалбата. Освен това "Голдман Сакс" е работила единствено в интерес на клиента си. По всичко личи, че нападките срещу финансовата институция до голяма степен се дължат на лошата репутация, която тя си изгради в разгара на кризата. Обществото не желае да криминализира дейността на инвестиционните банки, пък и не е редно Европейският съюз да си затваря очите, когато правилата са изкривени от Италия, и да реагира остро, когато и Гърция реши да се възползва от същите пропуски. Случката с гръцкия дълг обаче може да предизвика затягане на пазара на деривати. Правителствата и без това са недоволни от факта, че инвеститорите могат да залагат срещу кредитоспособността на дадена държава чрез кредитните суапове. Комбинацията от тези два фактора може да доведе до ненужна и нежелана регулаторна намеса, смята Гилбърт. |
Величието, с което плува един айсберг, се дължи на това, че само една осма от него е над водата, казва Хемингуей. Останалото е невидимо за окото. Ако думите на писателя се перифразират за Гърция, те биха звучали горе-долу по следния начин: "Доверието в гръцката икономика се дължи на това, че само една част от състоянието на държавните й финанси са видими над водата."
Истината за една от най-слабите икономики в еврозоната лъсна. Моделът на хронични дефицити, почти банкрутирала социална система и финансирането на проблемите с дълг се счупи. Нещата нямаше да изглеждат толкова ненормални, ако покрай проблемите на страната не се оказа, че всъщност тя ги е прикривала - чрез промяна в статистиката и прикриване на дълг.
С това Атина е постигала най-малко на два ефекта - прикривала е нарушаването на критериите за членство в еврозоната и е поддържала доверието на чуждите инвеститори, което й е помагало да привлича нов дълг.
Маскирането на държавен дълг не е нова практика
правителствата в Европа, а и в други части на света - използват различни трикове, за да намалят или да скрият на хартия нивото на своята задлъжнялост. Темата стана болезнена, след като именно германското издание "Шпигел" разкри, че Гърция е използвала противоречиви операции, за да скрие реалното състояние на държавните си финанси и да покрие маастрихтските критерии. Това се е случило в периода, когато Гърция се присъедини към еврозоната, а процедурата е минала с помощта на американската банка "Голдман Сакс".
Първоначалните разкрития бяха, че гръцката държава е успяла през 2001 г. да получи извънредно кредитиране, което не е било осчетоводено като такова. Вместо това то е било прикрито зад суапова сделка. Според "Шпигел" по този начин Гърция е успяла да скрие част от новите дългове и така да влезе в допустимите според Маастрихт нива на държавен дълг.
Правителството и "Голдман Сакс" обаче отхвърлиха обвиненията, че гръцкият дълг е намален неправомерно. Обясненията на американската банка са, че Гърция просто е разменила част от дълговете си, които са деноминирани в долари и йени, за такива в евро. Това е позволило на държавата да намали номинално равнището на държавния си дълг, който за целите на статистиката се измерва именно в евро, а то впоследствие е поевтиняло, което още повече свива задълженията.
Тази транзакция е осчетоводена като валутен суап. Дотук всичко е по правилата на играта - замяната на дълг е стандартна операция, а правилото е да заменяш във валутата, в която очакваш да поевтинява. В случая банката и правителството са уцелили. (Подобни сделки направи през 2002 и 2003 и българското правителство, като замени доларови брейди книжа срещу еврооблигации, но след това започна силно поскъпване на еврото.)
Проблемът при Гърция според "Шпигел" обаче е, че при транзакцията "Голдман Сакс" е използвала неправилен валутен курс, с който задлъжнялостта на страната реално се увеличава, без това да е отразено в бюджета. Става въпрос за 2.37 млрд. долара, които правителството е взело с уговорката да върне по-късно. Новината предизвика остри критики към Гърция, в които се включиха и икономисти, и политици.
Междувременно стана ясно, че Гърция съвсем не е единствената страна в Европа и еврозоната, която използва легитимни начини, за да скрие част от дълговете си. По данни на "Файненшъл таймс" Италия е направила нещо подобно още в средата на 90-те години. Данните на британския вестник показват, че и други страни в Европа са заложили на сходна практика.
Секюритизацията се оказва друг популярен подход за прикриване на част от дълговете, тъй като при осчетоводяването емитираните задължения не се описват като такива. Най-често правителствата прибягват до секюритизация на постъпления данъци и от продажба на лотарийни билети.
Секюритизация на данъци
Обикновено това означава секюритизацията (преоформяне) на неплатени данъци. Това е широко разпространена практика както в САЩ, така и в някои европейски страни като Белгия. Правителството или общинските власти създават фонд, който откупва правото да събира неплатените данъци.
Впоследствие фондът емитира облигации, които са обезпечени с постъпленията от дължимите данъци. В държавния бюджет операцията не се отразява като емитиране на дълг, но в същото време се неутрализира частично ефектът от невнасянето на данъчни постъпления в хазната.
Държавната лотария пък е един от традиционните източници на финансиране за редица общински проекти. Европейските правителства имат практиката да обезпечават заеми с бъдещите постъпления от продажбата на лотарийни билети. Така се избягва необходимостта набирането на паричен ресурс да се записва в бюджета като получен заем, вместо това то се отчита като паричен трансфер или друга форма на плащане. Подобна практика са следвали Гърция и други европейски страни като Италия.