Гарантирането на устойчивостта на пенсионната система няма как да стане с депозит в централната банка с доходност, по-ниска от 1% годишно. Естествено е да се очаква по-висока доходност от инструменти с по-висок риск – парични инструменти, облигации и акции. Инвестиционният хоризонт на подобен фонд е дългосрочен, така че високо тегло на акциите в портфейла е положителна възможност.

Основните ми критики към закона, даващ инвестиционната рамка на фонда, са в твърде ограничените максимални лимити за облигации и парични инструменти, липсата на възможност за инвестиции в суровини и забраната за инвестиции в ценни метали и сертификати върху тях. Портфейлът би следвало да е съобразен с икономическите цикли.

Зададените рамки за Сребърния фонд рефлектират разбиране у законодателя за икономика в постоянен възход, което не е реалистично. Всеки инвестиционен инструмент има своята роля в различените фази от икономическия цикъл. С цел извличане на максимално висока доходност на подобен портфейл е необходимо сериозно преразглеждане на ограниченията в закона.

В допълнение, ако стремежът на законодателя да се презастрахова от "влияние" на местни агенти е породил забраната за инвестиции в инструменти на дружества, регистрирани в страната, редно е било да се помисли и за инвестиционното значение на активи, свързани с българската икономика. В този ред на мисли е обезателно да се забранят (ограничат) и инвестиции в компании и икономики, които са силно обвързани с България (например банки с дъщерни дружества в страната) и чиито активи са във висока корелация с местната икономика. В противен случай можем да наблюдаваме липса на диверсификационен ефект от международно инвестиране, каквато наблюдавахме в края на 2007 и началото на 2008 г.

Всеки инвеститор с дългосрочен хоризонт, който е готов и има и законова възможност да поема риска на дялови инструменти, следва да очаква и по-висока доходност. В този смисъл е важно да се определи инвестиционната стратегия на фонда и тя да се съблюдава стриктно, а промените да бъдат продиктувани само от пазарни обстоятелства.

Въпросът дали акциите ще продължат да имат очаквана доходност, по-висока от облигациите в дългосрочен план, според мен има ясен отговор. Просто няма как да се скъса връзката между риск и доходност. Акциите като характеристики при равни други условия безусловно са по-рисковият инструмент от тези с фиксирана доходност и няма как инвеститорите да не търсят компенсация за това чрез по-висока очаквана доходност.

Без значение дали става дума за Сребърния фонд или за друг тип институционален или частен инвеститор, обичайните очаквания са фондовите пазари да донесат добра доходност в дългосрочен план. От една страна, очакванията за добра възвращаемост са в основата на съществуването на финансовите пазари.

От друга,  непрекъснато нарастващите и променящи се по характер потребности при обичайни условия водят до увеличение на потреблението на все по-разнообразни продукти, което създава условия за възникването и разрастването на нови бизнеси и катализира развитието на капиталовите пазари. В допълнение, изследванията показват, че при хоризонт от най-малко 10-15 години в много голяма част от случаите възвращаемостта от инвестициите в рискови активи (като акциите) е положителна и много често надвишава значително акумулираната за същия период инфлация.