Държавата си запазва собствеността върху застроените земи
| Налагат се ограничения за спекулативни инвеститори |
Държавата ще си запази собствеността върху имотите от държавния поземлен фонд, когато се сменя предназначението им заради частни строежи върху тях. Това предвиждат промените в закона за опазване на земеделските земи, предлагани от ресорното министерство. В момента законът изисква компаниите или физическите лица първо да придобият собственост върху земята, върху която ще се строи. Рестрикцията няма да важи за общинските земи, които пак ще могат да се купуват.
Авторите на закона, публикуван на сайта на земеделското министерство, въвеждат и срокове за инвеститорите, които искат смяна на предназначението на терените. Целта е да се отсеят спекулативните играчи. Предлага се компаниите, които не са депозирали искане за промяна на предназначението на земята в едногодишен срок от определянето й за строеж на магистрала, хотел или електросъоръжение, да губят разрешенията си. Правото ще се отнема и ако в тригодишен срок от изключването на земята от държавния фонд обектът не е започнал да се строи.
Земеделското министерство планира да се увеличи данъчната тежест за изключените земи и да се разшири обхватът й. Досега данъци се дължаха само при строеж на сгради, сега ще плащат всички.
Най-сериозен отзвук предизвикаха ограниченията за изключване на площи от държавния поземлен фонд, които предлага министерството с последните поправки.
За разлика от инвеститорите във възобновяеми енергийни източници големи земеделски арендатори подкрепиха идеята да се забрани строежът на вятърни паркове или соларни инсталации върху земеделските земи от първа до четвърта категория. Преди ден от асоциацията на производителите на екологична енергия и от фотоволтаичната асоциация отново заявиха, че забраната трябва да важи само за земите първа и втора категория и я определиха като дискриминационна, защото не засяга другите видове строежи.
"Не е вярно, че перките на ветрогенераторите отнемат малко земя. За последната година земите между Шабла и Каварна са осеяни с тези мачти, а това е една от най-плодородните земи в Добруджа, с подземни кладенци под нея", каза пред "Дневник" Драго Драгнев, производител от Добрич. По думите му площите, които обработват някои от големите арендатори, са намалели за една година с 10 до 30%, защото собствениците им ги продали на ВЕИ инвеститори.
"С раздробяването на масивите управляващите са на път да унищожат производството на зърно. Не трябва да позволяваме да се стигне до внос на пшеница, а с навлизането на перките в най-комасираните терени е застрашено точно това производство", каза Драгнев.
Личното мнение на председателя на асоциацията на земеделските производители Христо Цветанов също е, че са необходими мерки срещу намаляване на обработваемата земя. Според него обаче законът не трябва да изпада в другата крайност, забранявайки дори инвестициите на фермери във ВЕИ инсталации за земеделски нужди, за които могат да се ползват субсидии по програмата за селските райони.
Според Цветанов миистерството трябва да направи и преоценка на категориите земя, защото "сега се натъкваме на абсурди земя в 10-а категория да е по-плодородна от тази в четвърта".