Заради гърците Берлин предлага Европейски валутен фонд
"В името на вътрешната стабилност на еврозоната се нуждаем от институция с властта и познанията на МВФ. Не бива да изключваме който и да било вариант, включително създаването на Европейски валутен фонд", заяви германският финансов министър Волфганг Шойбле в интервю за в. "Велт ам зонтаг". Ден по-рано бившият председател на Федералния резерв на САЩ Пол Волкър посочи в интервю, че липсата на политически съюз, подкрепящ Европейската централна банка, е "структурна пукнатина".
"Подкрепям по-силната координация на икономическата политика в ЕС и в зоната на еврото, но не и спасителен пакет от МВФ за Гърция, защото това ще е равносилно на признание, че еврозоната не може сама да се справи с проблемите си", каза в неделя Шойбле. Той допълни, че скоро ще представи конкретните си идеи, но че със сигурност новата структура няма да се конкурира с МВФ.
Коментарите му повтарят идеята от февруари на главния икономист на Дойче банк Томас Майер и на Даниел Грос, директор на Центъра за европейски политически проучвания в Брюксел, за създаване на ЕВФ.
В интервю за радио "Дойчландфунк" в неделя Майер предупреди, че банкрут на Гърция може да има "заразен ефект" върху страни като Португалия, Испания и Италия, което ще принуди европейските правителства да се намесят да спасяват техните банки. Какъвто и да е сигнал, че кредиторите ще изгубят пари от общите гръцки задължения за над 520 млрд. евро, ще се превърне в "реален проблем".
Ситуацията ще бъде сходна на тази с рухването на банка "Лемън брадърс", каза той по повод събитието, от което се смята, че започна сегашната най-тежка от десетилетия насам глобална криза.
"Не искаме да бъдем "Леман брадърс" на Европейския съюз", заяви гръцкият премиер Георгиос Папандреу в интервю, публикувано в петък от "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Същия ден той се срещна с германския си колега Ангела Меркел, която подкрепи усилията на Атина за драстични съкращения на бюджетния си дефицит, но отново подчерта, че никой не е искал финансова помощ за Гърция.
Меркел обаче настоя най-после да се притиснат борсовите спекуланти и особено играещите с инструмента CDS (застраховка срещу банкрут). "Това е като да застраховаш къщата на съседа си само за да я разрушиш и да спечелиш пари от това", обясни Меркел. Според финансовия й министър Шойбле еврото не бива да се превръща във футбол за спекуланти.
Несправедливо и недемократично е усилията на правителството ми да се съсипват от някакви хлапета в Ню Йорк или някъде по борсите, седящи пред компютърния терминал, коментира и Папандреу. В понеделник той занимава за САЩ, а във вторник ще се срещне с президента Барак Обама.
В неделя вечерта Папандреу се срещна в Париж с френския президент Никола Саркози, койт заяви, че държавите от Европейския съюз трябва да помогнат на Гърция, иначе рискуват разпадане на еврозоната. "След като ние създадохме еврото, не можем да оставим една страна, която е в еврозоната, да потъне. Иначе изобщо не би имало смисъл да създаваме еврото", заяви Саркози преди срещата си с Папандреу. "Трябва да подкрепим страната, тъй като тя полага сериозни усилия", допълни той.
Според проучване на социологическата агенция "Капа рисърч" обаче гърците са разделени в реакциите си към правителствения план. Изводите от него са, че 46.6% от жителите на страната всъщност подкрепят пакета за орязване на дефицита. Проучването е поръчано от в. "Вима", като участие в него са взели 1044 души. Почти същите резултати е демонстрирало и друга анкета, проведена от "Алко". Все пак се наблюдава силна опозиция на някои конкретни мерки, което означава, че действията на правителството в тази насока няма да са лесни.
Анализаторът на "БНП Париба" Ханс-Гюнтер Редекер определи реакцията на Европа относно гръцката дългова криза като опасна игра на покер. "Истинският проблем ще настъпи, ако ситуацията в Гърция се влоши и европейските й партньори решат да й отпуснат финансова подкрепа. В този случай еврото ще се срине", каза той.
| Атина е изключила хедж фондовете Гърция е наредила на банките, които управляваха емисията облигации от миналата седмица, да изключат хедж фондовете от списъка с купувачи, съобщи "Файненшъл таймс". По този начин страната се опитва да накаже спекулантите, които обвинява в дестабилизиране на дълговите пазари. Дълговата криза в Гърция се изостря допълнително от целенасочени спекулативни атаки, които предизвикаха гнева на европейските лидери. Хедж фондовете предизвикват големи колебания в цените на облигациите, като купуват и продават бързо, за да реализират огромни печалби. В края на миналата седмица Атина пласира успешно емисия дългови книжа на стойност 5 млрд. евро. Според източници на "Файненшъл таймс" представители на правителството са наредили на банките да не продават на хедж фондове или на свързани с тях компании. Основните купувачи на емисията са били по-традиционни инвеститори с дългосрочни намерения като пенсионни фондове и застрахователни компании. |