И Европейската комисия обмисля създаването на европейски валутен фонд
Европейската комисия е готова да предложи инструмент, който вероятно ще наподобява идеята за европейски валутен фонд. Това заяви в Брюксел говорителят на еврокомисията Амадеу Алтафаж, цитиран от "Блумбърг".
"Всичко е в ранна фаза. Дискутираме идеи, начини и възможности да развием инициативата", каза още Алтафаж. По информация на АП говорителят на Европейската комисия е обявил още, че Брюксел се надява до 1 юли да стигне до принципно съгласие с членките на еврозоната за създаването на такъв фонд. Създаването на този инструмент не е с цел просто да се реши гръцкият проблем, е заявил още Алтафаж.
Еврокомисарят по икономическите въпроси Оли Рен също потвърди в интервю за германското издание на "Файненшъл таймс", че Брюксел е готов да предложи подобен фонд, който ще има подкрепата на членките на еврозоната. Според Рен получаването на пари от този фонд ще е свързано със спазването на стриктни условия.
"В името на вътрешната стабилност на еврозоната се нуждаем от институция с властта и познанията на МВФ. Не бива да изключваме който и да било вариант, включително създаването на Европейски валутен фонд", заяви ден по-рано германският финансов министър Волфганг Шойбле в интервю за "Велт". В понеделник идеята подкрепи и германският икономически министър Райнер Брюдерле.
Идеята за европейски валутен фонд стана актуална преди около месец, когато Центърът за изследване на европейските политики (CEPS) публикува теоретична рамка за създаването на фонд, който ще се финансира от страните от еврозоната. Авторите на идеята - икономистите Даниел Грос и Томас Майер - предлагат донори на фонда да са онези страни от валутния съюз, които не покриват бюджетните критерии от Маастрихт.
Тези критерии са два - за държавен дълг на стойност до 60% от БВП и за бюджетен дефицит до 3% от БВП. При надхвърляне на тези граници страните членки ще трябва да плащат годишна вноска в размер на 1% от стойността, с която се превишават маастрихските критерии.
Иконoмистите на CEPS дават конкретен пример с Гърция. Държавният дълг на южната ни съседка достига 115% от БВП (при допустими 60%), което означава, че годишната вноска по този критерий е 0.55% от БВП. Бюджетният дефицит на Гърция е 13% от БВП (при допустими 3%), което означава годишна вноска от 0.1% от БВП. Така общата годишна вноска на Гърция достига 0.65% от БВП.
Според прогнозните данни на CIA World factbook БВП на Гърция за миналата година достига 338 млрд. долара. Това означава, че ако фондът съществуваше, вноската на Гърция в него за миналата година щеше да е 2.2 млрд. долара, или около 1.6 млрд. евро при сегашния курс на еврото.