Интересът към темата за структурата и мястото на финансовия надзор в България се засилва все повече. Пазарът на идеи и концепции в публичното пространство върви с пълна сила и е на път да се превърне в пазарлък.

Официалните аргументи за реформите са готвените заради кризата промени в архитектурата на финансовия надзор в европейски и глобален мащаб. Неофициално обаче и за най-непредубедените е ясно, че става въпрос за това кой да регулира финансовата система, чиито активи в момента са 90 млрд. лв.

По-всичко изглежда, че трудно ще се мине без промени, било то в цялостната архитектура на финансовия надзор или в състава на ръководствата. Мнозина от ръководителите на двата надзорни органа във финансовия сектор бяха избрани по време на предишното правителство на тройната коалиция.

По подобие на останалите регулатори, издаващи лицензи и следящи за спазване на правилата, сега това създава дефицит на доверие и напрежение в работата на институциите. Това, а не друго, изглежда и най-логичният довод да се търсят реформи в системата.

В света в момента съществуват два основни модела на държавен специализиран финансов надзор. В единия случай той се осъществява от отделни и независими една от друга администрации в областта на банките, ценните книжа, застраховането и осигуряването, т.нар. смесена система.

При другия надзорът се осъществява единно, от обща агенция (или банков надзор), извършваща синхронизирано регулиране на посочените по-горе области. Съществуват и редица нюанси в рамките на тези два модела. В ЕС например част от страните имат единен надзор, обединен в рамките на централната банка - Ирландия, Чехия и Словакия. В Естония също има сходна структура - агенция към централната банка с независим статут и собствен бюджет. Това са и страните - членки на ЕС, в които освен централната банка не съществува друг надзорен орган.

Интересна е организацията на надзора в Холандия. Там централната банка контролира цялата финансова система, но има и водещ се за независим извънбанков надзорен орган (под шапката на тамошното финансово министерство), който също регулира целия финансов сектор.

Работата между тях е разпределена на функционален принцип, а не по сектори - част от функциите се изпълняват от централната банка, а друга - от самостоятелния орган. Това е и моделът, който беше обсъждан като вариант и за България. Има и страни с обединен надзор, но извън централната банка . Има и доста държави, в които надзорите са разделени като в България.

В международен план дори най-сериозните експерти не са категорични кой е идеалният модел. През последното десетилетие редица страни промениха архитектурата на регулаторите на финансовите си системи. В Европа тенденцията към създаване на т.нар. суперрегулатори е особено силна заради разрастването на дейността на т.нар. финансови конгломерати - компании, които предлагат едновременно всички видове услуги.

Първите страни, които въвеждат такива органи, са Норвегия (1986) и Исландия (1988). Шест стари страни - членки на ЕС, прехвърлят контрола върху цялата финансова система на един регулатор извън централната банка. Четири от новите страни членки са концентрирали финансовия си надзор в отделен самостоятелен орган - Естония (1998), Латвия (1999), Малта (2002) и Унгария (2000).

Единен надзор в една или друга степен има в Дания, Германия, Ирландия, Швеция, Великобритания, Унгария, Полша. Извън Европа обединена агенция има в Канада, Казахстан, Япония, Корея, Сингапур, ОАЕ и други по-малки страни, повечето от които са познати като офшорни зони - Бахрейн, Бермуда, Кайманови острови, Гибралтар, Малдиви и други.

Системата с единен финансов супернадзор изглежда най-естественият и добър отговор на предизвикателствата на интеграцията на глобалния финансов пазар. Ако стремежът в световен мащаб ще е да се изгради интегриран и единен пазар, може би най-добре би му подхождал единен регулатор. Подобен извод обаче би бил прибързан.

При усъвършенстването на архитектурата на регулаторния режим обаче всяка страна би трябвало не само да гледа това, което правят другите, а да изхожда от спецификите, особеностите и установените норми на своя финансов пазар, специализирания надзор на него, наличния капацитет, утвърдените добри практики и не на последно място - разполагаемите бюджетни средства, които в днешно време са оскъдни и изискват ефективен подход при структурирането на надзорния режим.

Макар да има много външни фактори, които да подкрепят преминаването към единен надзор, характеристиките на пазара на финансови услуги в България по никакъв начин не предполагат нужда от създаването на такъв. Банковият сектор в страната доминира в структурата на финансовата система. Централната банка пък отдавна е изградила авторитет на независима, консервативна и компетентна институция, недопуснала финансова криза през последните 13 години.

Банковият сектор е и ще остане най-важният във финансовата система и от тази гледна точка прехвърляне на част от функциите й на друг орган по подобие на Холандия на този етап е напълно ненужно и няма да отговаря на реалността. Регулаторната рамка на финансовия сектор в България пък е съвместима и напълно се вписва с тази на ЕС.

Наистина, проблемът с финансовите конгломерати съществува. Немалко от кредитните институции в България са акционери и в застрахователни компании, немалко имат и дружества за управление на активи с взаимни и пенсионни фондове, инвестиционни и брокерски подразделения.

Националното законодателство обаче в съответствие с европейските директиви дава възможност на регулаторите за допълнителен контрол върху тях (чрез Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати), като това кой надзорен орган ще е водещ се определя в зависимост от това дали банковата или застрахователната дейност е с по-голям дял в портфейла на съответната компания - ако е банковата, водещ регулатор е централната банка, ако е другата - КФН е водеща.

Ефективният надзор може да бъде гарантиран и в рамките на сегашната регулаторна рамка и тенденцията на преминаване  към система с единен финансов надзор на европейско ниво съвсем не трябва да е измерител за успех в това начинание.

Анализатори във Великобритания вече считат, че след провала при овладяването на финансовата криза през 2007 г. структурата на единен финансов надзор във Великобритания е доказала недостатъците си - най-вече по отношение на ефикасността си, в Ирландия пък управляващите вече си скубят косите заради решението си да създадат единен надзор и финансовият министър там обяви курс към нови реформи в тази насока.

Никой не би изключил възможността за преосмисляне на финансовия надзор в страната, но това трябва да стане в съчетание с евентуално цялостно преобразуване на системата за финансови регулации и контрол в ЕС. При сегашната ситуация в България и ако приемем, че смесеният надзор работи успешно, страната ни няма нужда от подобна радикална реформа.

А ако желанието на управляващите е да овладеят ръководните органи на сегашните специализирани финансови надзори, избрани при предишната власт - за постигането на тази цел има и други методи. А и това не са аргументи, които трябва да бъдат водещи, защото биха поставили под съмнение независимостта на надзорните институции и биха хвърлили сянка върху доверието в тях, най-малкото от страна на европейските партньори.

Подобен ход би бил и излишно пилеене на сили в момент, когато усилията трябва да бъдат насочени в поне две други посоки - подобряване на работата на надзорите в частност и овладяване на икономическата криза.