Експерти: Построяването на ветроенергиен парк отнема до 5 години
Построяването на ветроенергиен парк отнема не по-малко от пет години, а инвестицията започва да се връща три години по-късно. Около това мнение се обединиха експерти от бранша на конференцията "Възобновяеми енергийни източници - вятърна и слънчева енергия", която започна днес в София. "Инвестицията в 1 мегават мощност за производство на електричество от вятър е около 1 млн. евро", каза Фелипе Фигуейредо, представител на португалската компания за производство на части за ветрогенератори "Мартифер". Компанията в момента проучва възможностите за инвестиции в България.
Най-много време при изграждането на ветроенергиен парк отнема етапът на предварително проучване и подготовка на проекта, смятат специалисти. "Необходим е много точен анализ на ветровия потенциал, за да се гарантира, че един ден този обект ще бъде печеливш", каза Мигел Ферейра, представител на консултантската компания "Мегажул". По думите му, за да бъде измерен показателят, са необходими най-малко две години. Процесът започва с избор на място за ветрогенераторите и тяхното позициониране. Ферейра подчерта, че при измерването на вятъра от най-голямо значение са проверките на място. "Въпросът не е да забием една мачта в даден терен и да я накачим със сензори", каза той.
Началото на проекта бележи поставянето на мачта с уреди в средата на определен терен. След това се разполагат и други мачти в зависимост от първите резултати. Голямо значение при извършването на анализа има точността на инструментите. "Най-голям риск за всеки проект е променливостта на вятъра, която може да бъде сезонна или на друг принцип", допълни експертът. Той препоръчва използването на симулационни модели при проверка на терен.
"Трите стъпки, през които задължително трябва да премине даден проект, са оценка на ветровете, анализ на терените и картографиране", обясни Паоло Пинто от "Мегажул". Разработени от дружеството карти на местата с възможности за изграждане на вятърни и соларни паркове показват, че най-подходящи терени за вятърен парк има в Добруджа и югозападно от Кюстендил. "При по-подробно картографиране излизат и други области, които не се забелязват при мащаб от 9 км разстояние между точките", каза още Пинто.
"Грешка, която правят инвеститорите в България, е, че не са се съобразили с отдалечеността на ветропарковете от електропреносната мрежа", коментира Франциско Катальо. По думите му това заедно с отношението на местното население към проекта е от много важно значение за бъдещето на инициативата. Експлоатационният срок на един вятърен парк е около 20 години. През този период трябва да бъдат гарантирани земята, върху която ще бъде изграден, и наличието на ресурс, обясниха експерти. "Не трябва да се забравя, че вятърните турбини са големи съоръжения и до парка трябва да има подходящи пътища за транспортирането им", напомни Катальо.
Обикновено 95% от разходите за ветропаркове са свързани с построяването им, а едва 5 на сто е цената на развойните дейности. Средният годишен оперативен разход за експлоатация на парка е 25 хил. евро, каза Фигуейредо.
"За да увеличим дела на екоенергията в общия микс, са необходими законодателни промени, които да гарантират изпълнението на инвестициите в сферата", каза Евгени Ангелов, зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма. По думите му един от приоритетите за икономическото ведомство е изработването на закон за възобновяемите енергийни източници. Проектът се съобразява с изискванията на Министерството на земеделието и храните и на Министерството на околната среда и водите.
От 1 януари 2010 г. малките и средните предприятия могат да се възползват от субсидии за консултантски услуги и при проекти, свързани с възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) по проекта БАС (Програма за финансиране на бизнес консултантски услуги) към Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), съобщи Жулиета Хубенова, шеф на проекта за България. Кандидатите за помощ по програмата трябва да имат опит в областта, за която кандидатстват, от минимум 2 години. БАС покрива 50% от консултантските услуги, но за не повече от 9000 евро. В проекта не могат да кандидатстват фирми, които се занимават с недвижими имоти, военна индустрия, тютюнопроизводство, селско стопанство, банково дело и хазарт.
Досега в България са осъществени 352 проекта по БАС на обща стойност 3.7 млн. евро. От тях 1.9 млн. евро са платени от програмата. Най-голям дял от проектите - 33%, е свързан с подобряване на управленската ефективност, а 30 на сто от дружествата, участвали в инициативата, са от хранително-вкусовата промишленост.