За да се повтори случаят с Гърция, на пръв поглед изглежда, че трябва да тичаме назад няколко години поред. Напоследък обаче ми се струва, че правителството прави точно това. Виждаме как депозитът му в БНБ (който е огромната част от фискалния резерв) се стопи с над 2 млрд. лева само от началото на 2010 г. Една след друга обещани реформи - например в пенсионната система и здравеопазването, се отлагат.

Същото важи и за приватизацията - казано беше, че продажбата на Българската фондова борса и на "Булгартрансгаз" не стои на дневен ред. Типичното за дясно управление намаляване на данъчните тежести върху бизнеса също отстъпва на стремежа да се покрия бюджетната дупка чрез допълнително облагане на работещите хора и бизнеса. Така че това, което трябва да се направи, е спиране на изтичането на резерва чрез по-добро балансиране между приходите и разходите и реформи в контролираните от държавата сектори, така че да спрат течовете от тях.

На първо място, в никакъв случай не трябва да си позволяваме лукса да лъжем и/или манипулираме данни за финансовото състояние на държавата. Подобни действия винаги водят до много повече загуби, отколкото своевременното разкриване на истината, пък била тя и горчива. Много важно е и заемането на твърда (о)позиция срещу увеличение на държавните разходи, какъвто натиск винаги съществува от страна на синдикати, браншови организации, партийни структури или директно от тълпата.

Горните две условия са и естествените гаранции, че системата на валутния борд у нас ще продължи да работи добре както досега и да ни предпазва от поемането на неоправдани рискове. За да се случи всичко това обаче, трябва да съществува ясна и последователно финансова политика. Всяко "омекване на коленете" води след себе си нов натиск и нови отстъпки, които в крайна сметка излизат прекалено скъпо на всички.

Икономическите проблеми, пред които е изправена Гърция, едва ли биха могли да застигнат България. Причината е, че там проблемите и дълговете са трупани през последните двадесет години. Все пак и България е изправена пред много тежка икономическа ситуация, която хубавото е, че би могла да бъде овладяна, ако се вземат бързи и решителни мерки. За да се запали искрата на растежа, трябва да има индустрия, която да повлече цялата икономика във възходяща посока.

Защо тези индустрия да не стане именно капиталовият пазар? Ако държавата предприеме нужните стъпки и стартира продажба на своите миноритарни дялове, както и качи за търговия акции от останалите си дружества, ще постигне бърз резултат в две ключови насоки, а именно ще подсигури ресурс, с който да се разплати с бизнеса, и ще съживи ключов сектор от икономиката, до който има достъп всеки един българин.