Великата депресия
Дарина усети кризата още през есента на 2008 г., когато вече трябваше да плаща данък, ако иска да вземе пари от доброволния си пенсионен фонд. Да поясня – парите ви в допълнителните фондове се делят на суми от вноски и суми от доходност. Когато фондовете (т.нар. трети стълб на пенсионната система) правят печалба за клиентите си, те могат да теглят от тези "лихви", без да плащат данъци и такси. В момента когато доходността по партидата на Дарина падна под 0%, тегленето вече трябва да е от вноските, за което се дължи данък. Затова Дарина гледаше на доброволния си фонд донякъде като на депозит, но с доста по-висока лихва и без точен падеж. Допълнително тя ползваше и до 10% намаление на данъчната основа с вноските, които прави.
От края на 2008 г. досега пенсионните фондове правят само отрицателна доходност – тоест средствата в тях намаляват заради кризата. Така тегленето на пари от тези схеми е само от вноските.
Доброволните схеми не са единствените с отрицателни резултати – задължителните универсални и професионални фондове също регистрират подобни резултати, макар тяхното представяне като цяло да е по-добро. Причината е, че те държат по-голяма част от средствата си в корпоративни облигации, държавни ценни книжа и банкови депозити.
Тук трябва да отбележим, че отрицателна доходност не означава непременно сигурна загуба – доходността е като моментна снимка на всичко, което един фонд притежава – акции, облигации, депозити, според тяхната цена точно в този даден момент. Съществува обаче възможността цената на активите, в които фондът е инвестирал, да се увеличи и те да се върнат на печалба. Виолета Чурел, мениджър на ING Group за Централна и Източна Европа, прогнозира, че пенсионните фондове в региона ще се възстановят от загубите си до 2-3 години, ако през това време няма нов голям срив на пазарите.
Ако прогнозата й е вярна, Дарина, която усети по джоба си финансовата криза преди повече от година, ще трябва да почака още малко и отново ще може да се радва на печалба от доброволния си фонд.