Изненадващо за синдикати и работодатели ден преди официалното обсъждане на антикризисния пакет правителственият екип предложи ДДС да се увеличи от 20 на 22% за период от една година. Промяната на косвения данък, която ще се отрази в поскъпване на всички стоки и услуги, е записана във финалния антикризисен вариант от 43 мерки, с който "Дневник" разполага.

Повишаването на ДДС е най-драстичната мярка за справяне с негативните ефекти на кризата в списъка на финансовия министър Симеон Дянков, разпратен до синдикалните и работодателските организации. Повечето представители на бизнеса и някои макроикономисти я определиха като поредния удар срещу икономиката и нов стимул за бизнеса да мине в сивия сектор.

Според други представители на едрия бизнес плюс на мярката е, че така най-бързо може да влязат пари в бюджета, а и идеята носи повече фискален смисъл от всички останали предложения, които се спрягат в последните седмици. Повишаването на ставката по ДДС беше определена като една от малкото останали мерки за борба със сриващите се приходи и от бивш зам.-министър на финансите.

Уговорката обаче е, че вдигането на данъка трябва да се прави задължително в пакет с мерки за повишаване на ликвидността на бизнеса, а именно разплащане на просрочените държавни задължения и ускоряване на възстановяването на ДДС кредита. Според оценките на финансовото министерство мярката ще увеличи приходите в хазната с 540 млн. лв., ако се предприеме от 1 май.

Най-песимистичните прогнози за бюджетния дефицит за тази година са 3 млрд. лв. Според източници от ведомството на Дянков обаче оценката не отчита очакваното увеличение на сивия сектор и свиването на официалния стопански оборот. Затова се е обсъждал и вариант косвеният данък да се увеличи на 24%, за да се осигурят 1.08 млрд. лв. допълнително.

Досега позицията на управляващата партия за най-големия източник на данъчни приходи в бюджета беше обратната. Миналата година ГЕРБ говореше за възможно намаление на ДДС от 2011 г. През януари 2010 г., след среща с израелския премиер Бенямин Нетаняху, Бойко Борисов дори лансира идея данъкът да започне да намалява поетапно още от тази година, която впоследствие беше забравена.

Целият списък, изпратен в понеделник следобед от Симеон Дянков до социалните партньори, включва 43 идеи (виж на www.dnevnik.bg). За повечето от тях липсва анализ какъв ще е резултатът върху бюджета и икономиката. От остойностените мерки се очакват 1.34 млрд. лв. от допълнителни приходи и икономии, което е 2.1% от прогнозния БВП за тази година.

На второ място като фискален ефект след ДДС е класирана мярката за ускорена продажба на парниковите емисии по Протокола от Киото, което според финансовото министерство може да осигури 200 млн. лв. още тази година.

Във финалния вариант са запазени част от мерките от първия антикризисен списък, неофициалното разпространение на който предизвика остра обществена реакция, като намаляване с 10% на средствата за заплати във ведомствата, които не са извършили 15-процентните съкращения в щата си. Няма обаче да се свиват парите за заплати на МВР и военното министерство, както обещаха министрите им.

Отпаднала е и идеята държавните служители да плащат осигуровките си. Чиновниците вече няма да получават заплащане за участието си в работни групи и междуведомствени съвети. До края на годината ще се ограничи и допълнителното материално стимулиране за добра работа. Ще се отрежат и парите за облекло.

Присъстват и мерки, които бяха предложени от социалните партньори в неделя. Сред тях са набиране на 600 млн. лв. чрез емитиране на облигационна емисия от Българската банка за развитие, либерализация на инвестиционния режим за Сребърния фонд и др. Включено е създаването на публичен регистър на държавните задължения към частния сектор, но исканията на бизнеса и десните партии да се заложи и график за разплащане на просрочията не са отразени.

Мярката, която намери подкрепа сред синдикати и работодатели - миноритарни държавни дялове в търговски дружества да се приватизират през борсата, е доразвита и вече се планира приватизация на 51% от държавни компании като столичната "Топлофикация" и Националния дворец на културата, а останалите 49% да се продават след 2 години, когато цената им се е повишила.

Осигурителните вноски няма да се намаляват до края на 2011 г. Ще се съкрати продължителността на изплащането на обезщетение за временна нетрудоспособност. Социалните пенсии и добавки ще се дават след доходен и имотен тест. Парите за този вид пенсии ще се дават не от НОИ, както е досега, а от Министерството на труда и социалната политика.

Останала е спорната идея държавата да начислява 20% наказателна добавка над основния лихвен процент за просрочените данъчни задължения към бюджета. В момента този режим се прилага само за осигуровките. Бизнес организациите обаче настояват мярката да се приеме само ако държавата санкционира и себе си със същата лихва, когато забавя плащанията към частния сектор.