Северна Африка ще измести Централна и Източна Европа като място за чуждестранни инвестиции. Това писа преди година Newsweek и посочи причината - по-ниското заплащане и висока мотивация на хората там да работят за международна компания.

Последната година регионът, известен още като Магреб (заедно с Мавритания, но без Египет), е още по-актуален, тъй като на фона на глобалната криза, страните от Северна Африка отчитат добър растеж на икономиките си. Разбира се, политическата ситуация в тези държави не бива да се пренебрегва, тъй като повечето се управляват от диктатори.

Географското разположение на страни като Мароко и Египет обаче, богатите на природни ресурси Алжир и Либия, както и привлекателната средиземноморска туристическа дестинация Тунис действително се оказват конкуренти за привличане на чуждестранни инвестиции на страните от Източна Европа.

Икономиките на тези африкански страни вероятно ще продължават да растат въпреки икономическата криза. Ръстът на БВП варира от 3.4% за Мароко до 5.1% за Либия през миналата година. Според Euler Hermes, консултантска компания, специализирана в анализ на инвестиционния риск, Тунис и Мароко през 2009 г. по риск се нареждат до Унгария, Румъния и България.

Страните са привлекателни за инвеститорите, заради

а същевременно регионът има добри транспортни връзки с Европа. Например пристанищният град Танжер е едва на осем морски мили от Испания през прохода Гибралтар. Заплатите на работниците във фабриките са между 195 и 325 долара на месец в сравнение със средно 671 долара в "Дачия", фабриката на "Рено" в Румъния.

Затова и френската компания изгражда завод за сглобяване на автомобили в Танжер, който ще бъде най-големият за всички региони, в които компанията има производствени бази. Очаква се той да има 6 хил. работници, като този брой може да се увеличи на 35 хил. в бъдеще. Икономическата криза засега забавя построяването на завода, но френската компания продължава да разчита на неговото завършване.

Друг голям европейски концерн, който инвестира в региона, е "Еърбъс", като той смята да отвори завод за 76 млн. долара в Тунис, който ще създаде 1500 работни места. Различни доставчици за самолетната индустрия вече имат над 10 хил. служители в страните от Северна Африка. Съвместното дружество между Boeing и мароканските авиолинии Royal AirMaroc има 600 работници със средна заплата 315 долара на месец.

Либия и Алжир са богати на природния ресурси - най-вече на петрол и природен газ. Въпреки държавните регулации, които са характерни за Либия и Алжир в енергийния сектор, големи петролни компании като "Бритиш петролиум", "Шел" и "Ексон Мобил" са инвестирали в проучването и разработването на различни находища на природни ресурси.

През Алжир е планиран да минава т.нар. транссахарски газопровод, който да снабдява Европа със синьо гориво, като се използват находища в Нигерия.

Тунис, Египет и Мароко са също и атрактивни туристически дестинации. Египет заради културно-историческите си ценности, Тунис заради сериозната стратегия за развитие. Мароко залага на туризма поради близостта си с Испания, отчита за 2009 г. приходи от тази дейност на стойност 6 млрд. долара.

Един от сериозните проблеми за страните от Магреб са политическите режими.

Петте държави имат авторитарно или полуавторитарно управление, като например Муамар Кадафи, който е начело на Либия, стана най-дълго управляващият лидер в света. Друг проблем е ниската квалификация на работната ръка. Нивото на грамотност в Мароко е 52% в сравнение с над 98% в България.

по времето на студената война и 90-те години на XX век, най-вече в оръжейната, енергийната сфера и строителния сектор. Българската компания "Кинтекс", която изнася специaлизирана и оръжейна продукция, участва на този пазар от 40 години.

По данни на фирмата през 2006 г. тя е изнесла продукция за Алжир на стойност 22 млн. долара. Бългaрските компании в Либия, бяха изправени пред трудности, след като през октомври 2003 г. властите в страната отписаха от търговските регистри 59 български фирми, сред които държавните "Булгаргеомин", "Геоком сървис", "Агрокомплект" и "Енергоимпекс".

Причината са неуредени финансови взаимоотношения, предимно данъчни, към либийската държава. През последните години няколкобългарски IT фирми са изявили интерес към навлизане на пазара в региона.