Държавата и бизнесът: Липса на приоритети и качествени проекти спъват инфраструктурата

Държавата и бизнесът: Липса на приоритети и качествени проекти спъват инфраструктурата

Решение може да се търси в публично-частни партньорства и промени в законите
Липсата на приоритети, общи устройствени планове и качествени проекти са основните пречки пред развитието на инфраструктурата в България. Около това становище се обединиха представители на държавата и бизнеса на започналата във вторник годишна конференция "Управление и развитие на стратегическата инфраструктура" организирано от в. "Капитал" и в. "Строителство Градът".
Други слабости са липсата на какъвто и да е било напредък по реализирането на проектите, финансиране с евросредства и неадекватната нормативна уредба в областта на инфраструктурата и незаинересуваност на местната власт от нейното подобряване.
Един от сериозните проблеми пред планирането е липсата на общи устройствени планове на общините - има 78 плана, от които с изтекъл прогнозен период са 57, показват данните на регионалното министерство.
Липсва и позицията на общините какво точно смятат да правят на собствената си територия, обясни Екатерина Захариева, зам.-министър на регионалното развитие. С мнението й се съгласи и Илияна Цанова, старши банкер в ЕБВР.
"Миналата година направих доста отрицателен анализ на етапа на изпълнението на инфраструктурните проекти. Бих искал да кажа, че нещата са напреднали, но за съжаление това не е така. Имаме 9 млрд. евро, които трябва да бъдат изхарчени преди 2015 г., като 5 млрд. от тях са за пътища", каза Карстен Расмунсен, отговорник за България от генерална дирекция "Регионална политика" към ЕК. По думите му България е успяла да усвои 1.6% от тези 5 млрд. евро, защото няколко правителства подред не са правили нищо.
Решение на проблемите със закъсалата инфраструктура бизнесът вижда в създаването на публично частни партньорства (ПЧП) и промени в нормативната уредба. "Един от големите проблеми пред формирането на ПЧП са рисковете, свързани с привличане на инвеститори.
"Трябва да се взема предвид срокът на проекта, който обикновено е 25 и 30 години", каза Федерико Сути, регионален управляващ партньор в консултантската DLA Piper. Той подчерта, че невинаги намирането на финансиране е толкова лесно. Банките са готови да платят между 70 и 80% от съответния проект, но само когато става въпрос за срок на изпълнение от 15 години.
От строителната камара иска да бъдат направени промени в Закона за обществените поръчки, които да ограничат корупцията, съобщи председателят на управителния й съвет Симеон Пешов. Той посочи като пример за корупция предложението за премахване на експертите от тръжните комисии.
Друго предложение на камарата, което според него не е взето предвид, е в тръжните условия да има равнопоставеност между българските и чуждите фирми. Това може да стане, като се разделят поръчките за изграждане на пътища на по-къси участъци, а мостовете се обособят в отделни процедури.
Положителна новина, която беше обявена от министъра на околната среда и водите Нона Караджова, е повишаването на административния капацитет на ведомството. Така вече компаниите, които искат да инвестират в стратегическа инфраструктура, могат да се допитат до служителите на ведомството и да потърсят тяхното съдействие. Без необходимите разрешителни бизнесът просто няма да може да реализира планираните вложения.