Ако последните няколко турбулентни години научиха инвеститори и политици на нещо, то е, че въпреки всичко острови на растеж продължава да има. В Европейски съюз може би най-яркият пример за това е Полша. Въпреки кризата тя успя не само да запази икономическия си ръст, но и задържа лидерската си позиция като "най-живия" капиталов пазар в цяла Европа.

 

 

Отговорът се крие в няколко фактора - упорството на полския протекционизъм, далновидността на управниците и активната работа на всички по веригата. "Основен външен двигател за Полша и пазара й беше влизането в Европейския съюз", обобщи независимият анализатор Рафа Салва. Страната умело се възползва от членството си в Евросъюза през 2004 г. и за няколко години се превърна в "отличник" в усвояването на еврофондовете.

Това изглежда на пръв поглед изненадващо, защото Полша все още няма завършена магистрала от граница до граница, но тя е първа по усвояване на средствата за регионално развитие, като изпреварва дори Германия. За периода 2004 - 2006 г. еврофинансирането е било за 12 млрд. евро, от които 8.6 мрд. за регионално развитие. Данните на регионалното министерство след приключването на програмата към юни 2009 г. показват, че за тези две години са усвоени 106% от средствата заради курсовите разлики.

 

Така Полша стана единствената еврочленка, приключила 2009 г. с икономически растеж, и то от 1.7% по данни на Евростат. Сред най-високите очаквания за икономически ръст в ЕС през 2011 г. е именно Полша с цели 3.2%.

А по думите на Славомир Маджан, президент на Полската агенция за информация и чужди инвестиции, дори естественият ръст на безработицата в кризата не е обезкуражил населението да потребява. Това се дължи и на ниската задлъжнялост на поляците, допълни той и определи кризата в Полша като "кадифена". "Домакинствата нямат чувството, че са в най-голямата криза, а инвестиционният климат, макар и леко, се подобрява", каза Маджан.

 

 

Всъщност именно "икономическата стабилност ни остави интересни за инвеститорите", категоричен е Маджан. И това личи от представянето на местния капиталов пазар въпреки сътресенията в региона и света и въпреки влошаващите се публични финанси на страната.

През 2010 г. бюджетният дефицит на Полша се очаква да стигне почти 7% от БВП. Правителството обаче си е поставило за цел да свие дупката под 3 на сто през 2012 г. и смята да го постигне, като продава държавни активи и пласира дълг на местния и на международните пазари.

А с тази политика последните няколко години държавата помогна много на капиталовия пазар в страната. Продажбата на активи, сред които и дял от най-голямата енергийна компания PGE, дават своя фискален принос вече две години. Увеличението на капитала на PGE през 2009 г. беше най-голямото първично публично предлагане в Европа за годината.

То събра значителен инвеститорски интерес (презаписването на книжата беше 48 пъти при дребните и 7 пъти при институционалните инвеститори), а общата сума, влязла в компанията и в частност в държавата, бе 1.4 млрд. евро. През 2010 г. Полша смята да събере още поне 10 млрд. злоти (2.5 млрд. евро) чрез продажба през капиталовия пазар, като ще продаде още енергийни и инфраструктурни компании.

 

Въпреки това именно с предлагането на качествени активи полският капиталов пазар успя за няколко години да се превърне от "искащ да бъде финансов център на Централна и Източна Европа" в точно такъв.

Той го постигна с последователност – Варшавската фондова борса от няколко години активно работи както за популяризирането на пазара в региона и Европа, така и за привличането на чуждестранни компании. Листването на държавни дялове на нея пък допълнително засити инвеститорския глад въпреки кризата.

Тя, разбира се, имаше своя негативен ефект върху пазара. През 2008 г. кризата намали активността на инвеститорите, за което свидетелства спадът в клиентите, сключили поне по една сделка през годината. По данни на Полския централен депозитар от малко над 1 млн. сметки, т.е. клиенти, през кризисната 2008 г. активни са били 19%.

Същевременно същата година търговията на индивидуалните инвеститори достигнала исторически минимум – едва 18% от оборота на пазара.  Година по-късно обаче благодарение на апетитните си предложения борсата във Полша се радва на увеличаване на активността – поне по една сделка имат вече 23% от всички клиенти на Централния депозитар, които се увеличават и като брой, а делът на дребните инвеститори на борсата се връща на 27 на сто.

 

Интересен е фактът, че полската борса успява да постигне годишни обороти на търговия в рамките на 80-90 млрд. евро, или около една трета от БВП на страната, дори с около 1.1 млн. клиенти на капиталовия пазар. България, в чийто Централен депозитар има вероятно почти същия брой клиенти, ако се съди по акционерите в бившите приватизационни фоднове, годишните обороти на търговия възлизат на едва 400 млн. лв,. или под 1% от БВП.

 

А само преди две години Българската фондова борса беше сред лидерите в региона с най-голям брой публични предлагания, на които и Варшава завидя. Сега обаче тя, както и икономиката й, агонизират. Основната причина за това е липсата на последователна политика за развитие на местния пазар и неглижирането му от страна на държавата.

Това остави борсата в София без нужната дълбочина, с която да задържи постигнатото през 2007 г. Така, докато през 2007 г. Полша все още се стремеше към лидерски позиции в региона, то през 2009 г. благодарение на държавата, която запази икономическата стабилност и активно работи за капиталовия пазар, варшаваската борса успя да задържи инвеститорския интерес върху себе си дори напук на сътресенията в околни страни като Унгария, Румъния и Прибалтика.

 

Вече освен редица чуждестранни партньори в лицето на множество големи инвестиционни банки тя е и пазар за 24 чужди компании, сред които CEZ и Unicredit. Допълнително работи активно, за да развие нови продукти като пазар на деривати и на малки и иновативни компании. Следваща стъпка в нейното развитие е въвеждането на модерните в момента борсово търгуеми фондове – ETF и продължаване на политиката на международно сътрудничество и признаване на Варшава като надежден капиталов партньор, допълни Соболевски. 

Така за момента единственият факт, който може да помрачи тези планове на правителството и местния капиталов пазар, са предстоящите президентски избори тази година и парламентарни  догодина. Това предупреди рейтинговата агенция "Фич", според която "има риск политиката да надделее над фискалното благоразумие".