Въпреки помощта, която европейските лидери обещаха на Гърция в края на март, страната продължава да е мишена на множество спекулации. Това повдига въпроса дали заявената подкрепа ще е достатъчна да реши проблемите на южната ни съседка.

Случващото се около страната доведе в първия работен ден след Великден до спад на еврото спрямо повечето основни валути, доходността по гръцките облигации се повиши, американските борси стартираха със спад, а медта се оттегли от 20-месечен връх.

В началото на деня "Маркет нюз интернешънъл" съобщи, че Гърция желае да избегне помощ от Международния валутен фонд. Цитирайки анонимни източници, агенцията заяви, че премиерът на страната Георгиос Папандреу не е готов да приеме тежките условия, които фондът ще наложи в замяна на евентуална финансова инжекция.

В същото време гръцкият вестник "Нафтемборики" обяви, че представители на Евростат са открили задължения, натрупани в здравния сектор, на стойност между 3.2 и 3.4 млрд. евро. Ако това се докаже, дефицитът  на страната би достигнал 14.2% от брутния й вътрешен продукт, а не официално обявените 12.7 на сто.

Въпреки че финансовото министерство на Гърция опроверга и двете публикации, те бяха достатъчни да разтърсят местните и международните пазари. Еврото тръгна надолу, достигайки 1.3380 за долар. Доходността по 10-годишните облигации на страната премина границата от 7% за първи път за последните 10 седмици, а застраховките й срещу фалит - кредитните суапове, добавиха близо 30 пункта към стойността си, достигайки 393. Американскита борсови индекси стартираха със спад, а голяма част от суровините поевтиняха.

Негативните новини около страната обаче не свършиха тук. Британският в. "Дейли телеграф" заяви, че компаниите и домакинствата в Гърция масово изнасят спестяванията си от банките в страната в големи финансови институции в Швейцария, Великобритания и Кипър. Според изданието банки от рода на HSBC и "Сосиете женерал" са получили 3 млрд. евро през февруари, а през януари от страната са изтекли депозити на обща стойност 5 млрд. евро.

Данните на Европейската централна банка не потвърждават голям отлив на депозити от финансовия сектор на Гърция, съобщи обаче "Ройтерс". Въпреки това новината беше достатъчна да срине акциите на финансовите институции в страната.

Спекулациите срещу Гърция, волни или не, се появяват в много деликатен за страната момент. Вчера "Файненшъл таймс" съобщи, че Атина готви емисия облигации на стойност 5 до 10 млрд. долара за САЩ. Страната се решава на тази стъпка, тъй като трябва да изплати задължения на обща стойност 10 млрд. евро до края на май.

Британското издание обаче коментира, че за първи път тя ще излезе на пазарите като развиваща се икономика. Слабото търсене на дълга й води до увеличаване на рисковата премия и Атина продължава да трупа задължения. Агенция "Блумбърг" изчисли, че Гърция може да плати 13 млрд. долара повече за лихви, отколкото времето преди дълговата криза, когато облигациите й бяха с по-нисък риск и съответно доходност.

Анализатори коментират, че част от решението на гръцката криза е намаляването на рисковите премии. Само така държавата ще може по-спокойно да покрива краткосрочните си задължения, докато прилага обявените реформи. Именно това беше целта на страните - членки на еврозоната, които решиха помощта за Атина да бъде осигурена от 15-те държави с обща валута и МВФ в съотношение 2 към 1.

Те обаче не уточниха каква ще е сумата на евентуалната финансова инжекция, която ще бъде отпусната само в краен случай. Именно това позволява на спекулантите да продължават да извличат дивиденти от задълбочаващата се гръцка криза.