Ден след изявлението на премиера, че обмисля разваляне на приватизационните договори с електроразпределителните дружества, правителството започна преговори за дължимите дивиденти с компаниите, собственост на чешката ЧЕЗ, германската ЕОН и австрийската ЕВН.

"ЕРП-та да бъдат любезни незабавно да си изплатят дивидентите за последните пет години", е заявил Бойко Борисов на заседанието на Министерския съвет в сряда според публикуваната стенограма. В четвъртък той заяви, че дали ще се стигне до одържавяване зависи от "диалогичността" на компаниите и дали ще бъдат "искрени" с потребителите.

На прицел и търговците на ток "Трябва да се разглеждат и всички фирми, които изкупуват електроенергия от НЕК и от АЕЦ "Козлодуй" и след това се търгува на завишена стойност на чужди компании, които са или в региона на Балканите, или по-далеч." Това е заявил в сряда вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов, се вижда от стенограмата на заседанието. Според Цветанов "вместо НЕК да прави тези договорни отношения, от които ще печели и ще има дивидент за държавата, това всъщност ние сме го дали на някои лица и хора, които са облагодетелствани от приятелски кръг". "Не ние, а предишните управляващи", го коригира Борисов. В момента прокуратурата проверява сделката за продажба на ток между НЕК и регистрираната в Швейцария EFT AG, избрана без търг и конкурс и на която НЕК е продавала тока на по-ниски от вътрешните цени.

Същия ден представители на компаниите се срещнаха с вицепремиера Симеон Дянков и с министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. И от двете страни запазиха мълчание.

По-рано в четвъртък зам.-министърът на енергетиката Мая Христова съобщи, че Трайков вече е договорил с ЕРП-тата да платят дивидент на държавата, която притежава по 33% в компаниите. Пред Би Ти Ви Христова каза, че в държавния бюджет би трябвало да влязат около 250 - 300 млн. лв. Изчислението й се базира на база натрупаната печалба на дружествата за последните пет години - около 1.2 млрд. лв.

От икономическото министерство обаче уточниха пред "Дневник", че министърът се е разбрал още в началото на тази година  енергийните компании да изплатят дивидент, само че за 2009 г., което ще е значително по-малка сума от цитираната от Христова. От ЧЕЗ и ЕОН отказаха коментар, само от ЕВН потвърдиха, че ще разпределят печалба, колко ще реши общото събрание.

На теория държавата може да вземе дивидент със задна дата. На практика това означава да принуди мажоритарния собственик да извади всички натрупани през годините резерви от неразпределени печалби и да разпредели като дивиденти поне 1 млрд. лв..

Това ще остави компаниите почти без ресурс и за да не рефлектира драстично върху инвестиционните им намерения и качеството на услугите, мажоритарите ще трябва да върнат своята част от дивидента под формата на капитал или заем.

"За мен това е малко странна мярка, защото този тип компании по принцип е по-добре да реинвестират печалбите си. Тя ще се отрази на инвестиционните им програми и качеството на услугите им", каза Красимир Катев, бивш зам. финансов министър в кабинета "Сакскобургготски", по чието време бяха приватизирани дружествата. По думите му е трудно миноритарен акционер да принуди мажоритарния към подобна стъпка.

"Ако желанието на правителството се реализира, компаниите ще трябва да изменят тотално капиталовата

си структура и да преминат от консервативна, каквато е в момента, към крайно рискова. Това ще оскъпи цената на капитала им, което прави тази мярка невъзможна", допълни и Константин Абрашев, портфолио мениджър в "Бенчмарк асет мениджмънт", който управлява енергийни активи. В момента ЕРП-тата нямат пари кеш, с които да платят 1 млрд. лв., от които 300 млн. на държавата.

Тези средства могат да се осигурят или чрез заем, лихвите по който ще влязат в бъдещите сметки за ток, или чрез разпродажба на активи, което за дружества с общи активи от 2.2 млрд. лв. е почти равносилно на ликвидация.

Абрашев не изключи и втори вариант - този ход да е опит на правителството да притисне мажоритарните собственици да изкупят миноритарния дял на държавата.

Междувременно единият от чуждите инвеститори - чешката ЧЕЗ, вече обяви инвестицията си в България като проблемна.

Също в четвъртък председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев, който пое комисията през есента на 2009 г., потвърди, че в момента НЕК купува от централите по-скъпо тока, отколкото го продава на ЕРП-тата. В сряда Бойко Борисов заяви, че държавната компания купува тока от производителите средно по 90 лв. за мегаватчас, а продава на ЕРП-тата по 88 лв.

Семерджиев уточни, че цените са приети от регулатора и действат от юли 2009 г. за период от една година, тоест до 1 юли 2010 г. не могат да се променят. Сега комисията отново проверява държавното дружество, както и частните компании.

По думите му възможните варианти за този алогизъм може да са два - при определянето на цените миналия юли "регулаторът да е допуснал някакви компромиси или НЕК като компания да не е спазила някои изисквания, тоест да не е купувала от евтините централи".

Зам.-министър Мая Христова допълни, че инвестициите, които прави НЕК, явно не са съобразени с прага на цената, която му е дал регулаторът.

На въпрос не е ли видял какво наследство получава от предшественика си Константин Шушулов Семерджиев отговори, че при поемането на ДКЕВР през есента цената на електроенергията не е била актуален въпрос.

"Гарантирам ви, че по съвсем друг начин ще се правят цените от 1 юли 2010 г.", каза Семерджиев. Той прогнозира, че цените на тока ще останат същите или ще се повишат минимално, което съвпадна с прогнозата на премиера отпреди ден.

Бойко Борисов пък заяви, че ДКЕВР трябва да обясни "защо толкова години са държани тези високи цени". По думите му правителството ще разгледа всички протоколи от заседанията на комисията, за да се види "кой как е гласувал". "Всичко опира до политическа воля.

Всички тези регулатори и фирми са се водили от политическа воля", каза Борисов. Той не отговори дали ще потърси лична отговорност на бившия председател на регулатора Константин Шушулов. "Всичко, което ми го дадат, ще ви го дам и ще сезирам прокурора", обеща пред медиите премиерът.

В четвъртък Борисов отново разкритикува приватизационните договори за електроразпределителните дружества и заяви, че "лобистките и корупционните интереси си личат, като погледнеш договорите". Той добави, че досега държавата не е контролирала къде дружествата влагат печалбата си. "Тя се е генерирала, но не се знае къде отива", каза Борисов.

Според зам.-министър Христова държавата няма да стигне до крайния сценарий да разваля приватизационни сделки. "Никой не е имал предвид, че приватизационните договори ще бъдат развалени автоматично. Има се предвид, че се повдигат въпроси, които стоят в сянка от години.

Развалянето е изключително крайна мярка, считам, че никога няма да влезем в тази ситуация като държава в отношенията ни с ЕРП-тата", каза Христова.

Още вчера стана ясно, че единствената законова възможност за разваляне на приватизационните договори е държавният регулатор да отнеме лицензиите на компаниите. Това обаче може да стане само ако дружествата не изпълняват задълженията си по преноса и доставката на ток.

По думите на Христова в момента се ревизират две точки от приватизационните договори с ЕРП-тата - за дивидентите и за липсата на изрични инвестиционни ангажименти.