Още участници на капиталовия пазар изразиха недоволството си срещу проектопромените на Комисията за финансов надзор в Закона за ценните книжа (ЗППЦК), които ще ги задължат да дават детайлна информация за методиката на определяне на възнагражденията на ръководните органи.

В петък Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите (АДВИ) изпратиха открито писмо до финансовия министър Симеон Дянков с искане това изискване да отпадне.

В него те твърдят, че регулаторът предлага погрешно транспониране на препоръките на Европейската комисия и дискриминира част от участниците във финансовия сектор. Според тях подобен ход би бил посегателство срещу личния живот и данните на хората и искането им е спорните текстове в проектозакона да бъдат преработени.

КФН предложи дружествата, чиито акции са на БФБ, здравноосигурителни, пенсионни и застрахователни компании, както и дружествата за управление на активи да представят методиката си за определяне на заплатите и бонусите на мениджърите си, критериите и ограниченията за променливите компоненти в тях.

Предложението за това е залегнало в проектопромените в закона за ценните книжа (ЗППЦК), които се очаква да бъдат гласувани от Министерския съвет през този месец. Ако това стане факт, на показ ще излязат възнагражденията не само на членовете на корпоративните ръководства, както беше досега, но и мениджърите на средно ниво, например търговски, производствен директор и други.

Ден преди откритото писмо на двете асоциации критики срещу изискването за разкриване на мениджърските заплати и бонуси отправиха и представители на пенсионни и застрахователни дружества. "Нормално е да има оплаквания.

Тази информация обаче е важна за всички останали заинтересувани лица", посочи в края на миналата седмица Ралица Агайн, зам.-председател на КФН. Според уверенията й проектопромените отразяват изцяло препоръките на Еврокомисията и чрез тях ще се повиши прозрачността в управлението на публичните дружества и небанковите финансови компании.