Преките чуждестранни инвестиции в България се сринаха 20 пъти за първите два месеца на годината в сравнение с януари - февруари 2009 г.

Данните от платежния баланс показват, че показателят, който първи сигнализира за пренос на кризата към България, продължава да се развива негативно. За януари и февруари преките чуждестранни инвестиции са скромните 28 млн. евро при 555 млн. евро за съответния период на миналата година.

Експертите отбелязват, че това са предварителни данни и е много вероятно да претърпят корекция, но въпреки това могат да служат за ориентир, както и през лятото на 2008 г., когато за пръв път се видя, че има сериозно свиване на капиталовите потоци към България.

За периода те покриват 18% от дефицита по текущата сметка, докато миналата година са покривали 64.2%, а в следващите месеци успяха да го покрият напълно.

Сега обаче самият дефицит по текущата сметка се е свил четирикратно спрямо януари и февруари 2009 и е 155.3 млн. евро при 864.9 млн. година по-рано.

Основно влияние за понижаването му оказва външната търговия, като дефицитът при нея (отрицателната разлика между стойността на изнесените стоки и внесените в България) спада с 55% и вече е 310 млн. евро при 693 млн. евро за първите два месеца на миналата година.

Намалението при дефицита по текущата сметка за пореден месец потвърди, че натискът над платежния баланс отслабва. В същото време обаче държавата се изправя пред нов проблем на спадащи инвестиции, като все по-отчетливо се вижда и свиването на крайното потребление.

Това от своя страна пък води рискове за събираемостта на данъчните приходи, защото в България се разчита основно на косвени данъци - ДДС и акцизи, а те са в зависимост от крайното потребление.

Само за февруари свитото потребление в комбинация с трансферите от еврофондовете са главните причини текущата сметка дори да приключи с излишък от 87.9 млн. евро. Подобно нещо се случи през летните месеци на миналата година, но тогава причина бяха приходите от туризъм.

Средствата от еврофондовете обаче постъпват в националния фонд и неговото салдо формира част от фискалния резерв. Така тези пари не влизат веднага в икономиката, а остават във фискалния резерв, с което създават погрешна представа и за неговия размер, защото на практика средствата имат точно определено предназначение и не може да се ползват за финансиране на бюджетния дефицит.

Също като миналия февруари финансовата сметка на платежния баланс приключва с дефицит, но за първите 2 месеца на миналата година той беше 462 млн. евро, а сега е 980 млн. евро. Изтичането на средства от България се дължи най-много на спадналите депозити на нерезиденти и плащанията по търговски заеми.

В началото на седмицата професорът от УНСС Христина Вучева предупреди, че спадащото потребление ще засегне бюджета, и коментира, че на проблема следва да се обърне внимание, а като непосредствена мярка за справяне с бюджетния дефицит тя посочи орязване на разходите.

Справянето с бюджетния дефицит пък беше посочено от макроикономиста от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев и като условие, което ще повиши сигурността и ще върне доверието на инвеститорите в България.

По думите му спадът на инвестициите за първите 2 месеца трябва да се разгледа внимателно и да не се правят погрешни изводи. "Тенденцията към спад на преките чужди инвестиции е очевидна от близо две години, но напоследък може да се разглежда като намаляващ спад, особено в последните 4 месеца.

Радващото е, че на 12-месечна база (има предвид осреднените данни за последните 12 месеца спрямо предходните - бел. ред.) спадът се забавя", коментира той. Той прогнозира също, че за първото тримесечие икономическият растеж отново ще отбележи спад, но със забавен темп - около -2 или -3% на годишна база.