Гърция дължи най-много пари на френски и германски банки

Гърция дължи най-много пари на френски и германски банки

"Огън по банките!" пише на графити на офис на американската "Ситибанк" в атина. Всъщност, гърците дължат едва 17 млрд. долара на банки от САЩ, докато на тези от Франция трябва да върнат 75 млрд. долара.
Reuters
"Огън по банките!" пише на графити на офис на американската "Ситибанк" в атина. Всъщност, гърците дължат едва 17 млрд. долара на банки от САЩ, докато на тези от Франция трябва да върнат 75 млрд. долара.
Френски и германски банки са раздавали най-много средства на заемодателите в Гърция и сега те им дължат около 120 милиарда долара.
Това показват данните на Банката за международни разплащания (BIS), цитирани от агенция "Ройтерс".
Докато притесненията от фалит на Гърция заливат финансовите пазари, от BIS посочват, че в края на 2009 г. гърци са дължали на чуждестранни кредитори 236 милиарда долара. Половината от тази сума се дължи на банки от две държави - 75 млрд. долара във Франция и 45 млрд. долара в Германия.
Тези две страни са и най-големите кредитори на други от проблемните държави в еврозоната - Испания и Португалия, допълват от BIS.
Статистиката - единствената, проследяваща трансграничното кредитиране в света - показва, че германските банки имат 238 млрд. долара, подлежащи на погасяване кредити в Испания, и около 47 млрд. в Португалия.
Френските кредитни институции са дали 220 млрд. долара в Испания и 45 млрд. долара в Португалия. Сред португалските кредитори на второ място след германците са банките от Испания, раздали 86 млрд. долара.
Кредитите от Германия и Франция са общо 40% от отпуснатото в Испания и една трета от кредитите в Португалия.
Френските банки, активни в Гърция, са "Креди агрикол" (тя притежава гръцката Емпорики банк), "Сосиете женерал" (контролира Геники банк) и БНП "Париба".
Кредитори от САЩ, Великобритания и Холандия също са значими играчи на гръцкия банков пазар. Гръцки клиенти са им дължали съответно 17 млрд., 15 млрд. и 12 млрд. долара към края на 2009 г.
Данните са част от доклад на BIS, според който международното кредитиране се е свило през миналата година с почти 2 трилиона долара (6% на годишна база).