Депутати предлагат жребии при кандидати с равни резултати в обществени поръчки
Членовете на изборните комисии при провеждане на обществени поръчки да могат да обявяват жребии при еднакво класирани на участници в конкурсите. Това е едно от предложенията, които бяха приети от правната комисия към парламента на първо четене, при разглеждане на промените в закона за обществените поръчки (ЗОП). Депутатите допуснаха до разглеждане в работна група с 19 гласа "за" и 1 - "въздържал се" общо три варианта на нормативния документ, които най-вероятно ще бъдат обединени.
Преди месец и половина Министерски съвет одобри вариант на ЗОП, според който възлагането на обществени поръчки ще бъде спирано при обжалване на решението за избор на изпълнител. Изключение ще се прави при процедури, които засягат голям обществен интерес. При тях Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която е орган по обжалването по закона, ще може да допуска "предварително изпълнение". За това свое решение, институцията ще се отчита пред Европейската комисия.
В случай, че в последствие се окаже, че процедурата е незаконна или със сериозни нарушения, възложителят ще трябва да плати глоба от 3% до 10% от стойността на поръчката. Санкцията няма да е персонална, а срещу лицето обявило конкурса. Лични глоби, както и досега ще налага Агенцията за държавна и финансова инспекция (АДФИ).
Друга промяна е отпадането на ограничителния срок от четири години при възлагане на поръчки за услуги и доставки, както и условието в изборните комисии да присъства независим експерт.
"Единственото предложение, което можем да подкрепим е за спиране не изпълнението на поръчките при обжалване", коментира пред правната комисия Йордан Кисьов, представител на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). По думите му, предложението да бъде въведена глоба за нарушителите на закона не е правилно. "Възложителите ще могат да си калкулират тази глоба в цената на поръчката, да нарушават закона и после да я плащат", обясни Кисьов. Според него обжалването на конкурсите към днешна дата може да бъде определено като "гротескно". "Само, който не е обжалвал, може да си помисли, че може да постигне нещо повече от разход на средства", допълни Кисьов. По думите му, Агенцията за обществените поръчки трябва да излезне от странния статут, в който се намира и реално да започне да контролира процедурите.
"В момента срещу България тече наказателна процедура от Европейския съюз, защото сме закъснели да въведем директивата за обжалване на обществените поръчки от 2007 г. Така че, приетите сега промени ще са за транспонирането на документа, а паралелно с това тече разработването на нов закон за обществените поръчки", обясни председателят на правната комисия Искра Фидосова (ГЕРБ).
По време на заседанието на комисията започна спор между депутатите за това дали ЗОП трябва да бъде разгледан от правната и икономическата комисия. По изключение при тези промени, водеща е правната.
"Не смятам, че комисията ни трябва да е водеща по този законопроект, защото законът е бил приет от икономическа комисия и има история, която ние не познаваме", оспори разглеждането на ЗОП пред правната комисия, нейният член Христо Бисеров (ДПС), който е и зам. председател на Народното събрание. "Затова и законът не е спечелил досега", контрира го колегата му от "Коалиция за България" Мая Манолова. По думите й една част от проблема в нормативния документ е, че с него се е занимавала само икономическата комисия.
Манолова изрази съмнение, че при въвеждане на спиране на процедурите при обжалване ще пострадат преди всичко евроконкурсите, при които има определени срокове. "Именно заради тях въвеждаме спирането, защото досега се сключваха договори с нарушения и в последствие Брюксел не ги признаваше", обясни Емил Радев (ГЕРБ). Той е съвносител, заедно с Десислава Атанасова (ГЕРБ), на третия вариант на ЗОП, според който освен жребии при равни точки, ще отпадне и правото на изпълнителния директор на АОП да обжалва процедури пред КЗК.
"В момента КЗК се произнася в срок по обжалването на поръчките, проблемът е във Върховният административен съд (ВАС), който е много натоварен и ги забавя", каза още Радев. Той предлага на по-късен етап да бъдат направени промени в Административно-процесуалния кодекс (АПК), за да бъде разтоварен съда от несвойствените му задачи.
"Предложения вариант от Министерски съвет няма да е ефективен за бизнеса и затова предлагаме да бъде преработен", каза Кирчо Димитров (Синята коалиция), който заедно с Димо Гяуров (Синята коалиция) са вносители на втори вариант на ЗОП. Според него трябва да бъде намалена гаранцията за изпълнение на обществените поръчки от 5% на 3%. Освен това, депутатите предлагат да отпадне възможността за взимане под внимание на необосновано големи гаранционни срокове при изпълнение на поръчки.
"Трябва да бъде скъсен и срокът за сключване на договор след избор на изпълнител от един месец на десет дни", обясни Димитров. Първоначално така приетият вариант предвиждаше и промяна на органа на обжалване от Комисията за защита на конкуренцията пред Административните съдилища. По-късно това предложение беше оттеглено. При разглеждане в икономическа комисия, този вариант на закона беше отхвърлен, но ще продължи да се обсъжда след одобрението му от водещата комисия - тази по правните въпроси.
В края на обсъждането правната комисия реши, че заради сложността на закона трябва да бъде създадена работна група, която да разработи единен документ от трите одобрени. В нея най-вероятно ще се включат не само представители на правната, но и на икономическата комисия.