Финансовите пазари поставиха Португалия под натиск през миналата седмица, пораждайки опасения, че тя може да е следващата Гърция, пише "Уолстрийт джърнал". Въпреки проблемите й обаче икономисти твърдят, че страната е в по-добра позиция от тази на южната ни съседка.

Доходността по 10-годишните облигации на Португалия премина над 5% в края на миналата седмица от 4.6% в началото й. Това отразява увеличаващите се инвеститорски притеснения относно стабилността на страната.

Ръстът на лихвите обаче до голяма степен се отдава и на общия спад в доверието към еврозоната, породен от гръцката криза.

Гърция и Португалия заедно отговарят за по-малко от 5% от брутния вътрешен продукт на валутния съюз. Перспективите им за растеж в близко бъдеще са слаби поради високия публичен дълг, ниската продуктивност и застаряващото население. В двете държави бизнесът и хората са сериозно задлъжнели, което ги прави уязвими на икономически шокове.

Въпреки многото прилики обаче анализаторите са на мнение, че Португалия няма да се нуждае от спасителен пакет като този на Гърция.

"Португалия все още не е в лигата на Гърция", коментира Карстен Бржешки, икономист от ING Bank.  

Доходността на 10-годишните облигации на Гърция достигна 8.7% в петък. Увеличаващият се натиск от страна на пазарите беше причината страната да поиска задействане на спасителния механизъм, който й беше обещан от еврозоната и Международния валутен фонд.

Дългът на Португалия е значително по-малък от този на Гърция. Лисабон трябва да набере около 20 млрд. евро от пазарите през настоящата година - почти половината от изтичащите задължения на южната ни съседка.

Евростат заяви през миналата седмица, че бюджетният дефицит на Португалия е 9.4% от БВП, или с 0.1% по-висок от обявеното. Този на Гърция обаче беше ревизиран до 13.6% от 12.7 на сто. Това демонстрира още един проблем, който доведе до развитие на дълговата криза, а именно ненадеждността на гръцката статистика.

Премиерът на Португалия Жозе Сократес предприе мерки за ограничаване на празнината в бюджета до разрешените 3% от БВП до 2013 г. Планът предвижда орязване на възнагражденията в публичния сектор, набиране на средства чрез приватизация и увеличаване на някои данъци.

Европейската комисия подкрепи плана, определяйки го като амбициозен и конкретен. Все пак могат да се наложат още мерки, ако състоянието на икономиката на страната започне да се влошава.