Експерт: Енергийните правила на Европа изпревариха регионалната ни политика
За съжаление енергийните правила на Европа изпревариха нашата регионална политика, така обобщи енергийната ситуация на Балканите Петър Попчев, енергиен експерт и национален координатор на "Набуко" на провелата се в четвъртък конференция "Гръцко-българско сътрудничество в енергийния сектор". Форумът беше организиран от Енергийния институт за Югоизточна Европа и гръцкия съвет в България.
"До 2006 г. се очакваше да заработи регионален енергиен пазар, но инициативата дойде твърде рано и не беше подкрепена от следващия състав на Европейската комисия", обясни Люлин Радулов, изпълнителен директор на фонда за енергийна ефективност. Той обясни, че през последните години е станало ясно, че набавянето на енергийните ресурси е проблем, както и опазването на околната среда. Това е довело до промяна на приоритетите на Европейската общност в посока - повишаване на енергийната сигурност и изграждане на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). "За съжаление българската политика не отговаря на критериите за социална цена на енергията, поощрява се развитието на ВЕИ, а се пренебрегва развитието на електрозпределителната мрежа", каза още Радулов.
Според Петър Попчев се очаква
производството на газ в Европа да спадне с 43 на сто до 2020 г.
През това време Старият континент трябва да разработи алтернативни методи за добив на горива, за да компенсира спада. Източниците трябва да са диференцирани като се търсят доставки не само от Русия, но и от Черноморския и Каспийския регион и централна Азия. "В същото време Европа ще се нуждае от 150 млрд. куб. метра газ до 2020 г.", допълни Спирос Палеоянис, зам. изпълнителен директор на гръцката компания ДЕПА.
Експерти уточниха, че намалялото търсене на синьо гориво в региона е само временно явление и се дължи на икономическата криза. През 2009 г. потреблението на газ в България е спаднало до 2.5 млрд. куб. метра, при 3.4 млрд. през 2008 г., съобщи независимият енергиен експерт Росен Симидчиев. Транзитът през страната също е намалял до 12.3 млрд. куб. метра, при 16.7 млрд. година по-рано. Основно газ през страната минава за Гърция, Турция и Македония, обясни експертът.
"Напълно съзнавам обстоятелството, че енергията е много важна стока, която трябва да бъде доставена на крайния потребител. Осигуряването й трябва да бъде сигурно и достъпно за клиентите", каза Константинос Матиодакис, генерален секретар на министерството на околната среда, енергетиката и климатичните промени на Гърция. Постепенно използването на изкопаеми горива като източник на енергия се превърна в сериозен проблем за климата и сега трябва да търсим решение, допълни експертът.
По думите му, ключово значение за региона е диверсификацията на енергийните източници, както и свързването на преносните мрежи на Гърция и България. "България е основен доставчик на електричество за Гърция", припомни Матиодакис.
"Кризата оказа съществено влияние върху пазарите на електрическа енергия и всички знаем, че именно
търговските взаимоотношения на България с Гърция и Румъния, определят цените на свободния пазар
у нас", обясни Пламен Денчев от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Той допълни, че кризата ни е научила, че не може да се работи на дългосрочни и непазарни договори, а са необходими алтернативни източници на енергия. Ключов момент от политиката на ДКЕВР в момента е балансирането на пазарите. "Много играчи на пазара приемат условията ни, но ако те не важат за тях", допълни Денчев, който обясни, че в България има създадени добри условия за развитие на ВЕИ.
"Започнахме да се замисляме, че получаването на лиценз за производството на енергия от възобновяеми източници е прекалено лесно, смятаме да променим това с последните промени на закона за ВЕИ", каза още Денчев. Той обясни, че най-трудния етап от създаването на екоенергиен парк е не неговото изграждане, а присъединяването му към електроразпределителната мрежа.
"Инвеститорите също трябва да поемат своята отговорност за изграждането на мрежата, а не да чакат всичко на готово", каза държавния експерт. Според него трябва да бъдат лимитирани мощностите на ВЕИ, така че когато няма потребление, да не се изграждат излишни. "Разбира се трябва да изпълним изискването на Европейския съюз, добитата енергия от ВЕИ да бъде 16% в енергийния микс на страната до 2020 г.", каза Денчев.
"Най-важното е проблемите на един инвеститор да не бъдат поемани от потребителите и останалите компании на пазара",
коментира изказването на Денчев Джордж Кутцукос, представител на гръцкия енергиен регулатор. Той обясни, че Гърция и България са свързани чрез стратегическото значение на газовата и петролна промишленост за целия регион. "Не трябва да забравяме, че Балканите могат да черпят ресурси от три континента", напомни експертът. С изграждането на интерконектор между България и Гърция, ще се балансира цялата ситуация в региона, защото ако бъдат изградени връзки след това между Румъния и България и Румъния и Унгария ще се получи алтернативен път за газа на Балканите.
"Важно е възобновяемите ресурси на енергия да бъдат превърнати в нещо полезно", добави Джон Десиприс, изпълнителен директор на Енергийния институт за Югоизточна Европа . Той допълни, че енергетиката изисква големи инвестиции, за да бъде постигната сигурност на пазарите. "Важно е да си набавим по-голямо количество природен газ и това да стане максимално бързо, решението може да бъде взето само на регионално ниво", каза Десиприс.
До края на 2009 г. гръцките инвестиции в България се изчисляват на 3.4 млрд. евро. Южната ни съседка е един от най-големите пазари за българската енергетика. Около 40% от електрическият дефицит в региона се покрива от централите ни.