Международният валутен фонд (МВФ) е препоръчал на страната да внесе повече прозрачност в провежданата фискална политика, за да не се стига до големи корекции в рамките на една фискална година. Това става ясно от съобщение на Министерството на финансите, в което се казва, че бордът на фонда е одобрил доклада за редовния годишен преглед на страната, извършен през първото тримесечие. 

Бордът на директорите е изразил мнение, че акцентът на фискалната политика трябва да се поставя по-скоро върху формирането на разходите в средносрочен план, отколкото върху текущия финансов резултат през всяка отделна година. Такъв подход би направил публичните разходи по-предсказуеми и ще ограничи необходимостта от големи корекции в рамките на една фискална година, е становището на МВФ.

Препоръката на финансовата институция от Вашингтон идва няколко седмици след като Европейската комисия обяви, че започва процедура за свръхдефицит срещу България. Това се наложи, след като правителството Борисов призна за поети допълнителни ангажименти от предходния кабинет по 150 договора за над 2 млрд. лв. Така официално отчетения в края на 2009 г. бюджетен дефицит от 0.8% по българските стандарти и 1.9% по стандартите на ЕС буквално хвръкна на 3.9% по данни на Евростат.

МВФ очаква възстановяване на българската икономика още през тази година и е дал добра оценка на водената от правителството политика към макроикономическа стабилност. Проблем според директорите на фонда остава намалелият приток на инвестиции в страната, което подкопава вътрешното търсене и налага "коригиращи мерки от страна както на държавния, така и частния сектор".

Препоръката на фонда за повишаване на конкурентоспособността на страната е структурните реформи да се ускорят.

Проблемът с различното отчитането на бюджета по българските и европейските стандарти е от много години и е свързан с различните методи за изчисление. Отчетността в България се води по т. нар. касов метод - приходите и разходите се изписват към момента на получаване или изплащане на паричните средства. Евростат обаче залага на считания от мнозина за по-коректен метод - този на принципа на начисляване, при който приходите и разходите се осчетоводяват при тяхното настъпване - подписването на договорите, независимо от момента на фактическото прехвърляне на паричните средства и дали те са отложени във времето.

Според много експерти употребата на касовия метод води до изкривяване на реалните задължения на държавата и по този начин се създава погрешна представа за състоянието на публичните финанси. Още преди десетина години бащата на валутния борд в България проф. Стив Ханке призова страната да се откаже от касовия метод за сметка на този на начисляване, за да внесе ред и повече прозрачност в бюджетните си отношения. "Счетоводната отчетност на принципа на начисляване дава много по-ясна представа за действителността и не допуска редица финансови трикове", написа Ханке в свой манифест, публикуван в българския печат. Според него всички обещания за бъдещи разходи (в манифеста той даде пример с обещания за увеличение на пенсии) трябва да се впишат в държавния отчет от момента на поемането на тези задължения.