- Това е сравнително бавен процес, още повече като имаме предвид ситуацията в региона, където са и нашите основни интереси за момента - основно в Румъния и Македония.

Когато стъпваме на нов пазар, ние сме много внимателни, защото има други играчи, други правила и структура при изпълнение на сделката, регулациите са различни. Това забавя малко времето на изпълнение и финализирането на сделките. Но иначе се движим по план, може би леко изоставаме от това, което бихме искали да бъде.

- На този етап няма някакви големи сделки, които да се планират. Ние сме стигнали критичната маса, над която надграждането е вече само с допълнения на елементи, които липсват в портфейла. Така че ако очаквате оттук нататък да правим сделки с 20, 50, 100 млн. лв., няма да се случат. Това ще са малки неща, които да добавяме към съществуващите ни компании и в трите сектора. Когато имаме нещо, ще го обявим публично.

- Времето винаги е подходящо, ако имаш адекватната логика защо го правиш. Естествено цената е винаги определяща, но и стратегическият аргумент "Защо купуваш нещо, трябва ли ти". Моментът на покупката не е непременно водещ.

Сега имаме възможност да напаснем стратегическите ни интереси с факта, че много хора в момента са докарани от банките до състояние, в което не могат да съществуват самостоятелно и търсят партньори. Но иначе говорим за фундаментално здрави бизнеси, които имат бъдеще, не говорим за вадене от банкрут.

Ситуации, в които ще помогне ликвидност или пък познания в периферни области. Ще дам пример с лизинга – представете си една банка, която има прибрани 2 хил. автомобила. Тази компания нито има място, където да съхранява въпросните коли, нито има възможност да ги охранява, нито да им направи минимален козметичен ремонт дори, да не говорим да тръгне след това да ги продава.

От тази гледна точка много хора са в тази ситуация, имат активи, но не знаят какво точно да ги правят. Това позволява на играчи като нас, които искат да затворят цикъла, в един момент да влязат.

- Няма магическо решение на въпроса с финансирането. Естествено всеки би искал повече и ние бихме искали да имаме по-голям достъп до средства, но в крайна сметка се ограничаваме с това, което имаме в баланса си.

Това до този момент е напълно достатъчно заедно привлечен заемен капитал. Естествено условията трябва да отговарят на нашите възможности и на възможностите в бизнеса сам по себе си да си изплаща задълженията. Ние няма да направим сделка и да стъпим в бизнес, който сам по себе си утежнява финансовото положение на компанията майка "Еврохолд".

Така че това е основно. Под каква форма да е финансирането – ние гледаме абсолютно всички възможности, няма забранени неща. Всичко, зад което седи солидна финансова и бизнес логика, е на масата и не се ограничаваме. 

- От около година и половина е на дневен ред решението, че "Еврохолд" трябва да се фокусира върху трите си основни бизнеса – финанси, лизинг и продажба на автомобили. Извън това всички индустриални компании в портфейла ни са на масата за продажба. Естествено някои от нещата са готови за продажба към момента, други ще трябва да бъдат развити и продадени в бъдеще, когато ще може да се вземе добра цена за тях.

- Икономиката като цяло, ако говорим само за България, според мен е в отчайващо окаяно състояние в немалка степен благодарение на една небалансирана и недалновидна политика на това правителство.

С всичките им изказвания и намерения да свършат нещо интелигентно до момента единственото, което се е случило, е, че забавените разплащания към частния сектор пораждат лавинообразен ефект и оттам нататък всички страдат, включително се стига до несъбираемост на данъци и липса на приходи в бюджета.

И в момента всички са ударени от това нежелание на правителството да си плати задълженията били те легитимни и нелегитимни. Но каквито и да са, те трябва рано или късно да бъдат платени, защото някой е подписал договор или е свършил нещо и трябва да му се плати. За мен фактът, че не отидохме още през август при МВФ и не взехме например 5 млрд. долара или колкото са искали да ни дадат, е един акт, който ни донесе много негативни последствия.

Миналата година Румъния взе достатъчно пари от МВФ, похарчи 2/3 от тях, другите останаха като кредитна линия. Независимо че курсът на румънската валута е сравнително нестабилен в определен диапазон, страната вече се движи нагоре може би от края на миналата година.

Това важи и за нашия  застрахователен бизнес в Румъния. Ликвидността, която те сами си наляха в икономиката, се оказа идеален стимул, за да може тя да изплува. Нашата точно поради липсата на ликвидност продължава да се рови в калта на дъното. За жалост калта е малко рядка и слизаме все по-надолу.

- България е най-ударена от кризата в сравнение с всички други страни, в които работим. Дори и в Сърбия, която е може би най-далеч от процеса на интегриране в ЕС, положението е доста по-добро. В Македония кризата вървеше значително по-леко, отколкото беше при нас, по-добро поведение има и правителството им.

В момента при тях и в Румъния нещата започват да се развиват с малко по-добри темпове. За жалост обаче това не го виждаме в България. И смятам, че плодовете на това бездействие на сегашните управляващи, в частност и на финансовото министерство, тепърва ще носят проблеми.

- Не знам по кои учебници е учил финансовият министър Симеон Дянков и каква философия изповядва, защото тя му е доста променлива във времето, но неплащайки реални задължения, правителството води след себе си само проблеми.

Това води до неплащане на ДДС, осигуровки, заплати. Съответно, ако хората не получават заплати, те и не харчат. Щом не харчат, няма да се възстанови икономиката. Спиралата много бързо се връща обратно към правителството и бюджета. Така че за мен развързването на ликвидността от гледна точка на държавните плащания е може би определящо.

Оттам нататък всичко ще дойде от само себе си, защото малко или много нашата икономика има някакъв гръбнак. Той е относително стабилен било защото компаниите имат чуждестранна майка, която да ги подкрепи, или предлагат качествен продукт. Но за момента това, което виждам, че се случва, не е положително.