Рано е да се говори за излизане от кризата, но има ясни сигнали, че дяловите инвеститори постепенно се завръщат на пазара на придобивания. Макроикономическата несигурност, затрудненият достъп до заемен банков капитал за разлика от други развиващи се региона, където го има в изобилие, политическата и икономическата несигурност, все още голямото разминаване между купувачите и продавачите остават основните предизвикателства пред пазара в Югоизточна Европа. До сделки ще се стига по-трудно, при по-ниски оценки и повече спорове при договарянето им. Трябва да бъдем все пак умерени оптимисти. Ще се увеличат придобиванията на подценени активи или предприятия, които са изпаднали в неплатежоспособност. Най-добрите сделки се сключват в периоди на икономически спадове.

Българската икономика все още не е стигнала дъното и вероятно ще отнеме още малко време да го стигне. Сигнали за това са данните за чуждестранните инвестиции за първото тримесечие на годината и някои силно негативни очаквания за ръст на безработицата в страната до 15%.

Неблагоприятните макроикономически тенденции оставят България извън кръгозора на големите дяловите инвеститори. Макрорискът в страната е сред основните двигатели през последните 15 месеца в страната да има само четири сделки. В краткосрочен план инвеститорите искат съществена рискова премия, за да инвестират в България спрямо страни като Полша и Чехия. Въпреки това смятам, че след три до пет години страната ще е толкова интересна, колкото са те. Средната възвращаемост търсена от инвестиция в Чехия например е  три пъти вложените средства. Приветствам българското правителство в създаването на фондовете за дялов капитал само за България, тъй като в момента е доста трудно да се структурира такъв.

Кризата върна индустрията обратно към фундамента и сделки се правят, ако пред инвеститорите има наистина мотивиран и качествен мениджмънт.