От 14 юни ще започне нов прием на проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), включително и на такива за изграждане на инсталации за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Това обяви изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" Калина Илиева по време на четвъртата годишна конференция на в. "Дневник" – "Инвестиции във възобновяеми енергийни източници". Тя говори в рамките на панела, посветен на възможностите за финансиране на проектите за ВЕИ.

Тя поясни, че новите проекти ще бъдат финансирани с предоставените на България в рамките на Европейския план за икономическо възстановяване допълнителни средства по програмата в размер на близо 37 млн. евро (заедно с националното съфинансиране), от които 35% ще бъдат насочени към инвестиции във ВЕИ.

Илиева обяви, че в рамките на мерки 311 и 312 от ПРСР, които са насочени към изграждането на фотоволтаични централи, към момента са подадени 224 проекта с общ обем на исканата субсидия в размер на 84 млн. лв. От тях до момента са одобрени седем проекта с размер на субсидията малко над 2 млн. лв.

отхвърлени, заради различни пропуски, като призова кандидатстващите компании да съблюдават стриктно заложените в програмата лимити, както по отношение на мощност, така и по отношение на максималната сума.

В рамките на панела бяха представени и възможностите за финансиране на ВЕИ проекти чрез средства от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Антон Кобаков, старши банкер на ЕБВР в България, обяви, че до 2008 г. банката вече е инвестирала 2.7 млрд. евро в страната по

линия на инициативата си за ВЕИ и енергийна ефективност. "В рамките на продължението на инициативата ЕБВР се ангажира да инвестира между 3 и 5 млрд. евро в двата сектора", добави той. Кобаков уточни, че освен чрез директно финансиране банката подпомага и индиректно малки и средни проекти, чрез кредитните линии, които предоставя на търговски банки.

Сред предимствата на заемите, отпускани от ЕБВР, е например фактът, че банката осигурява  безплатна техническа помощ по проектите, обясни инж. Илия Илиев, изпълнителен директор на консултантската компания "Енкон сървисиз", с която ЕБВР работи в България. Като друго предимство той посочи и факта, че след изпълнението на проектите фирмите получават и до 15% от общата сума на заема под формата на грант.

През 2004 г. ЕБВР разработи за България кредитна линия за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници с първоначален размер 100 млн. евро. В момента в процес на изпълнение е и продължението на тази линия, което е с размер 55 млн. евро, обясни Илиев. По линията може да се получи финансиране в размер между 20 хил. лв. и 2.5 млн. лв. за проекти за мини ВЕЦ-ове с мощност до 10MW, вятърни електрогенератори до 5MW, проекти за оползотворяване на биомаса, биогазови инсталации, слънчеви термоколектори, както и проекти за геотермална енергия. Възможно е и финансирането на фотоволтаични проекти, но за тях не е предвидено получаването на грантове, поясни Илиев.

Той допълни, че кандидатстването става едновременно пред консултантската компания и пред избраната от фирмата инвеститор търговска банка. "В зависимост от клиента, банката изисква собствено финансиране в размер на 20-30% от стойността на проекта", посочи консултантът, като изтъкна, че средствата за ДДС също трябва да бъдат осигурени от клиента.

Сред условията за получаване на заем е и фирмите да не са получавали по други грантове по други схеми на ЕС, както и вътрешната възвръщаемост на проекта да е най-малко 10%. "До момента сме реализирали 220 проекта, от които около 32-34 са за мини ВЕЦ-ове и 32 са вятърни за общо около 50 генератора с инсталирана мощност около 35MW", посочи Илиев.

От своя страна Мартин Гиков, директор отдел "Проектно финансиране и недвижими имоти" в  "Уникредит  Булбанк", обяви, че банката ще остане фокусирана върху сектора, но ще продължи да прилага селективен подход при финансирането на ВЕИ проекти. "Бихме финансирали единствено проекти с приемлив за банката риск – т.е. такива, при които всички рискове, съпътстващи  изпълнението им, да бъдат съответно покрити", заяви той. По думите му, един от основните проблеми, които банката среща при одобряването на исканията за финансиране, е надценения потенциал на ВЕИ пазара в страната. Гиков призова за законодателна инициатива, чрез която да се отсеят сериозните инвеститори в сектора от по-спекулативно настроените. Като проблеми пред сектора той очерта и необходимостта от рехабилитация на електропреносната мрежа, от изработване на ясни

критерии за приемливите категории земи, на които могат да се изграждат ВЕИ, както и от по-голяма предсказуемост при определянето на тарифите за изкупуване на произведената енергия.

По отношение на критериите на самата банка за предоставяне на заеми, Гиков посочи, че е от значение инвеститорът да има необходимия опит и да е финансово стабилен, в случай че се наложи да бъдат направени допълнителни разходи в хода изпълнението на проекта. "Изборът на технология също е много важен за нас, тъй като от това зависи изпълнението на заложената в проекта производителност", добави банкерът.

По думите му обаче, движещата сила при ВЕИ проектите определено е изкупуването на произведената енергия, а според "Уникредит Булбанк"  към момента съществува риск да се  забави включването на изградените мощности в електропреносната мрежа. Ето защо банката може да изиска от инвеститора допълнителни гаранции, поне до пускането на изградените мощности в експлоатация, поясни Мартин Гиков.