Инвеститорите във фотоволтаици дават над 50% от парите си за администриране
България е една от страните в Европа с най-скъпи административно-правни разходи за изграждането на фотоволтаичен парк. Това показват резултатите от европроекта PV Legal, организиран от Германската фотоволтаична асоциация, в който участие взимат 12 национални асоциации от страните - членки на ЕС. Те бяха представени по време на четвъртата годишна конференция на в. "Дневник" - "Инвестиции във възобновяеми енергийни източници".
Сред участниците в европроекта, финансиран от програма "Интелигентна енергия", са България, Германия, Испания, Франция, Гърция. Общият дял на административно-правните разходи от общата инвестиция по проекта е 65 на сто. В Гърция същият показател е 23%, а в Германия - 7 на сто.
"В Германия отделяме около пет часа, за да отговорим на необходимите административни изисквания, в България заделяте около 400 часа за същата работа", съобщи Мелани Персем, представител на Германска фотоволтаична асоциация. По думите й, ако се направи сравнение в двете страни, може да се каже, че в Германия бариерите за навлизане на пазара са само теоретични, а в България реални. За сметка на това инвеститорите, отделят много по-малко време за разработване на самите проекти, отколкото в останалите страни в Европейския съюз.
"Много често абсолютно необсновано преписки се бавят в различни институции, регионални и държавни, което пречи за развитието на фотоволтаиката в България", обясни и Никола Газдов от Българската фотоволтаична асоциация (БФА). По думите му административните пречки са преди всичко пред малките обекти. Пред големите трудностите са свързани с присъединяването към преносната система, която не може да поема произвежданата от тях енергия.
Асоциацията настоява в сега подготвяния нов закон за ВЕИ малките слънчеви централи да бъдат разграничени от големите и административните процедури за тях да бъдат облекчени. БФА е подготвила програма "10 000 покрива" по примера на едноименната немска програма, благодарение на която преди години Германия е дала тласък на инвестициите в покривни централи. Българският план не е замислен като централизиран проект на фирмите от асоциацията, а като серия от законодателни инициативи, които да премахнат препятствията пред този тип централи, поясни Газдов. Използвайки наличната площ на жилищните или промишлени сгради, фотоволтаичният бизнес би спестил обработваема земеделска земя.
"Изчислихме, че за една инсталция от 5 киловата, която би струвала малко под 15 000 евро, административните разходи са 6-7 хиляди лева", каза той. По думите на Газдов големият дял на административните разходи прави тези проекти непривлекателни както за инвеститорите, така и за банките.
Една от обсъжданите в работните групи по проектозакона мерки е малките фотоволтаични централи да бъдат прекатегоризирани като пета или шеста категория строежи, за които процедурите са по-леки. В момента по закона за устройство на територията всички електроцентрали с мощност до 25 мегавата се считат за трета категория строеж, каквато са и многоетажните жилищни сгради например. Другата мярка, предложена преди време от браншовата организация - по-висока преференциална цена за малките централи, която да стимулира тези инвестиции, няма да бъде включена в проектозакона, каза Газдов.