Несъбираемите фирмени заеми са се увеличили двойно
| Банките се оплакват от ръст на фиктивни фирмени фалити |
Фирмените заеми, които банките считат за несъбираеми, са се увеличили двойно през първите четири месеца в сравнение със същия период на миналата година. Това показват данните на БНБ за направените разходи за обезценки - 239.6 млн. лв., от януари до края на април 2010 г.
Година по-рано те са били 116.9 млн. лв. Общият размер на обезценките по фирмените кредити достига 1.2 млрд. лв.
"Това е най-директният измерител на икономиката", "обезценките и необслужваните заеми са пряка функция от икономическата ситуация" - с тези думи банкери коментираха цифрите. Според тях те са реален резултат, от една страна, от икономическата криза, но, от друга, и от зачестилото явление "фиктивни фалити".
Още в края на миналата година Асоциацията на банките в България (АББ) поиска промени в Търговския закон с цел по-ефективно събиране на вземанията от длъжниците, но и досега няма сериозно движение по предложенията.
Пред "Дневник" банкери, пожелали анонимност, вчера коментираха, че ако не се вземат мерки, може да се стигне и до увеличение на лихвите заради включването и на този риск в цената на кредита.
Фалити - реални и фиктивни
От началото на годината се запазва стабилният ръст на фалитите на фирми, който се оформи през първата половина на 2009 г. През миналата година корпоративните фалити скочиха с 30% в сравнение с 2008-а според данните на Агенцията по вписванията.
За петте месеца на тази година обявените в несъстоятелност фирми са 156, а откритите производства за фалит са 187. За цялата минала година бройките бяха съответно 333 и 360.
Продължават да нарастват фиктивните фалити, сочат синдици и банкери. "Все по-често чувам от колегите в банката, които се занимават с корпоративно кредитиране и от колеги от другите банки за обявяване на несъстоятелност в кавички", каза пред "Дневник" банкер, пожелал анонимност.
"Обезпеченията вече са много обезценени и фирмите предпочитат да ги оставят на банките, вместо да изплащат заемите си", е обяснението от синдик, който се занимава с несъстоятелност на фирми. Според него често използвана схема е фирма с кредит към банка да регистрира ново дружество, на което прехвърля дейността, след това обявява фалит и оставя обезцененото обезпечение на банката, като така си спестява връщането на кредита.
Другата изпитана схема, която масово се практикува, е обявяването на несъстоятелност със задна дата (преди момента на сключване на договора за кредит). Така обезпечението се оказва недействително, тъй като излиза, че е учредено, когато фирмата вече е била в несъстоятелност. Има и случаи, в които фирми започват производство по несъстоятелност, за да не може кредиторът да влезе във владение на актива, учреден като обезпечение, докато трае производството. А това отнема поне година според банкери. През това време длъжникът нито изплаща кредита, нито отдава обезпечението.
Ефектът от проблемите
Заради зачестилите случаи на недобросъвестни длъжници банкери допускат вариант да се стигне и до оскъпяване на кредитния ресурс, ако не се вземат мерки тези практики да се прекратят. Тази тенденция трябва да бъде прекъсната, защото в крайна сметка ще се опорочат принципите, при които се определя цената на кредита, и ще пострадат всички кредитополучатели, коментират банкери.
По думите им обстоятелствата може да ги принудят във формирането на лихвата да се включи и компонента за риск от такива измами, което ще оскъпи цената на заемите. Така може и да не се стигне до очакваното намаление на лихвите, на което се разчита като на важен фактор за стопанското оживление.
Именно с цел да се създадат по-ефективни методи за събиране на вземанията през есента на миналата година Асоциацията на банките в България направи предложения за промени в Търговския закон в областта на несъстоятелността и по-ефективното събиране на вземания от длъжници.
Предложенията, подкрепени от централната банка, бяха изпратени до министрите на правосъдието и на финансите Маргарита Попова и Симеон Дянков и на председателя на парламента Цецка Цачева. Осем месеца по-късно те още са на етап обсъждане между заинтересуваните страни. От асоциацията се надяват, ако не преди лятната ваканция, то непосредствено след нея текстовете да бъдат внесени в Народното събрание.
Още при популяризирането на предложенията през есента корпоративни адвокати изразиха мнения, че е крайно време да се направи пълна корекция на цялата глава "Несъстоятелност" от Търговския закон, тъй като разпоредбите й са остарели и не са адекватни на сегашната бизнес среда и практики.
Възможните реакции
Вариантите за реакция на кредитните институции при влошаването на портфейлите им са няколко. В идеалния случай, когато става дума за добросъвестни кредитополучатели с временни затруднения, най-разпространената форма е преструктуриране и предоговаряне на заемите, за да се облекчи клиентът в трудната ситуация.
С недобросъвестните длъжници ходовете са: да си приберат обезцененото обезпечение и да се надяват в следващ момент на по-добри времена, в които цената на този актив ще се вдигне; да се опитат да докажат по съдебен ред, че фирмата умишлено е фалирала и с това е причинила вреда на банката; да се опитат по съдебен ред с изпълнителен лист да си съберат вземането.
Всичко това обаче отнема много време, през което банките са длъжни да правят обезценки и да заделят провизии.
Според прогноза на "Уникредит", обявена в края на миналата година, загубите на банките в България от лоши кредити за периода 2009 - 2011 г. се очаква да достигнат 3.7 млрд. лв. Към април т.г. те са около 2.3 млрд. лв.