Централните банки не смятат да изоставят еврото
Най-богатите централни банки в света ще продължат да инвестират в еврови активи, пише агенция "Ройтерс", позовавайки се на правителствени източници. По този начин те подкрепят статуса на единната валута като резервна въпреки дълговите проблеми на някои от страните, които я използват.
Източници от правителствата на Бразилия, Индия, Русия и Китай са заявили пред агенцията, че няма как да променят структурата на резервите си, без това да се отрази на пазарите. Освен това в краткосрочен план няма алтернативи на европейската валута и долара.
Целта на резервите е да гарантират стабилността на макроикономическите показатели и обменните курсове на местните валути. Повечето източници са на мнението, че все още еврото успява да изпълнява тази задача.
Четирите държави притежават почти четвърт от световните валутни резерви, които се оценяват на 8.09 трлн. долара. Чувствителността на пазарите към държавното управление на резервите си пролича преди седмица, когато "Файненшъл таймс" съобщи, че Китай преразглежда активите си в евро.
Това подсили притесненията, свързани с дълговата криза, и доведе до нови спадове на единната валута. Представители на китайското правителство обаче опровергаха информацията, а зад единната валута застанаха и други държави от региона.
"Дори и еврото и доларът да са под натиск, те нямат алтернатива", е заявил пред "Ройтерс" анонимен източник на японското правителство. Валутните резерви на Япония се равняват на 1.05 трлн. долара, а тези на Китай - на 2.45 трлн. долара.
Правителствени източници на Япония и Индия обаче се опасяват от вероятността дълговата криза да се задълбочи. "Ако Европа не предприеме успешни мерки за успокояване на пазарите, държането на евро няма да ни е от полза", коментира един от тях. Очаква се стабилността на финансовите пазари да е сред основните теми на предстоящата среща на финансовите министри и централните банкери от Г-20. Тя ще се проведе на 4 и 5 юни в Южна Корея.
Малко от световните агенции за управление на дълга разкриват състава на портфолиото си. Много икономисти обаче са на мнение, че те постепенно заменят доларовите си активи за такива в евро, за да ограничат риска. Според източник на бразилското правителство едва 6 до 6.5% от резервите на страната са в евро.
Това означава, че влошаване на дълговата криза в еврозоната няма да предизвика сериозни проблеми за страната. "Нямаме намерение да променим микса от долари, йени и евро", коментира източникът. "Ако сторим това, ще се превърнем в спекулатор, залагащ на това коя валута ще поевтинее и коя ще поскъпне. Не искаме да правим това", допълни той.
| Слабото евро е добро само за част от еврозоната Повечето държави от еврозоната не отчитат облаги от ниското евро, тъй като голяма част от износа им е насочен към членове на съюза. Това обаче не се отнася за Гърция и Германия, които се оказват печеливши, пише в. "Файненшъл таймс". Петдесет и шест процента от износа на южната ни съседка е предназначен за страни извън еврозоната. Това означава, че поевтиняването на общата валута ще доведе до намаляване на търговския дефицит и увеличаване на експорта. Туризмът отговаря за 70% от износа на страната, а 30% от посетителите на южната ни съседка идват от страни извън валутния съюз. Близо половината от износа на Германия е към страни извън еврозоната. Най-силната икономика от валутния съюз може да си позволи да насочи ползите от това към стимулиране на местното търсене. По този начин страната ще стимулира износа на европейските си партньори. В тази връзка професорът по икономика от Технологичния институт в Масачузетс Рикардо Кабалеро смята, че политиците в Европа трябва да стимулират поевтиняването на еврото, а не да му се противопоставят. |