В понеделник германското правителство представи драстични мерки за орязване на бюджетния дефицит, предвиждащи понижаване на разходите с 80 млрд. евро и съкращаване на 15 хил. държавни служители. По този начин страната желае да си осигури стабилност в дългосрочен план както и да попречи на дълговата криза да се разпространи из Европа. Пораждат се обаче и опасения, че подобни действия от страна на най-голямата икономика на континента могат да повлияят негативно на възстановяването на други държави.

Още преди месец главният икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Ерик Берглоф предупреди, че мерките за орязване на разходите в Западна Европа ще засегнат икономиките от нашия регион. Неговата теза беше, че намаляването на публичните разходи води до спад в местното потребление, което на свои ред забавя и външната търговия.

Германия е и един от основните търговски партньори на България, което според икономисти може да се отрази и на българския износ. Според анализите на правителството в София кризата е променила коренно движещите механизми на българската икономика и тя вече е ориентирана към растеж, базиран на експорта.

Притеснителен е фактът, че вносът на Германия се понижи с цели 7.3% през април, изпреварвайки очакванията на анализатори.

Освен това решението на Германия се появяват на фона на вълната от кризисни мерки, която заля Европа. Подобни действия вече предприеха Гърция, Испания, Португалия, Франция, Италия и др. Вчера и британският премиер Дейвид Камерън подготви жителите на страната за предстоящите мерки за овладяване на бюджетния дефицит. Той каза, че ще бъдат засегнати абсолютно всички живеещи на Острова.

Според известният икономист Нуриел Рубини задлъжнелите страни като Италия нямат избор, освен да овладеят дефицита и да замразят заплатите. Той обаче препоръча на Германия да увеличи разходите и възнагражденията, за да стимулира търсенето в еврозоната.

Мнението на американския икономист беше оспорено от германския финансов министър Волфганг Шойбле. Той каза, че за разлика от САЩ, държавите Европа не може да разчитат единствено на растежа за овладяване на публичните финанси. Освен това Шойбле не споделя схващането, че орязването на дефицита и стимулирането на растежа се изключват взаимно.